При три от шестте признака отиди на лекар

Кога се преминава границата от наслаждаване на алкохола и кога човек започва да злоупотребява с него?

Това попитахме два дни преди Трифон Зарезан доц. Христо Кожухаров, председател на Българската психиатрична асоциация. Дълги години той помага на хора със зависимост към спиртните напитки или дрогата.

„За да се постави диагнозата „синдром на зависимост“ – без значение към какво вещество е тя, трябва да са налице поне 3 от 6 критерия“, обясни доц. Кожухаров, който работи във варненската университетска болница „Св. Марина“. А ето и които са признаците:

– Когато човек има силна необходимост на вътрешна принуда да приема дадено вещество – в случая алкохол. Т. е. пациентът усеща непреодолимо желание да се сдобие с водка, ракия, уиски или друго питие, без което не може.

– Нарушена способност за контрол върху приеманото вещество и неговото количество. Просто казано – индивидът не може да не започне да пие, не може да спре и не може да се въздържа колко да изпие.

– Физиологично състояние на абстиненция. То изглежда по следния начин – ако не е пил, пациентът е напрегнат, тревожен, изпотява се, треперят му ръцете, не може да спи, но щом поеме веществото, към което е зависим, оплакванията намаляват. Или дори напълно изчезват.

– Повишен толеранс (поносимост) към приема на алкохол. Това е нещо много характерно и при този порок е много специфичен. А именно: отначало човек пие по-малко, после увеличава дозата, а от даден период занапред се наблюдава задържане и спад на поносимостта към алкохола. По тази причина хроничният алкохолик се напива от малко.

– Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия като спорт, друго хоби или интереси, за сметка на консумацията на спиртните напитки. Цялото си време или почти цялото зависимият отделя, за да се отдаде на алкохола и да се възстанови след причинените от него последствия върху организма му.

– Човек продължава да консумира алкохол, въпреки че осъзнава вредните последици. А те са видими както за него, така и за обществото.

„Ако в последния месец или в последната година, човек открива три от тези шест критерия за алкохолизъм, в този случай се поставя диагнозата синдром на зависимост“, обобщи доц. Кожухаров. Следващата стъпка е пациентът да отиде при личния си лекар. „За съжаление обаче джипитата не са обучени да работят с такива българи, което е голям проблем, тъй като зависимите имат изключително неустойчива мотивация за лечение“, обясни доц. Кожухаров. Той допълни, че Българската психиатрична асоциация се опитва да даде необходимите познания на фамилните доктори, да ги обучи с техники и те да прилагат т. нар. мотивационно интервю, чрез което да стимулират алкохолика да се поддаде на терапия.

След като общопрактикуващият лекар установи, че пациентът има проблем, трябва да го насочи към психиатър, а най-добре към такъв, който работи в областта на зависимостите. В София такива лекари има в Националния център по наркомании, във Варна, Пловдив и Плевен – в специализирани психиатрични клиника. „Но в много градове няма отделни звена за помощ на хора, които злоупотребяват с алкохол или дрога. Затова те се лекуват в общите психиатрични отделения“, каза доцентът.

Щом пациентът стигне до специалиста психиатър, той ще прецени дали лечението да е стационарно или амбулаторно. Ако българинът изпадне в абстинентно състояние с усложнения като алкохолен делир (б. р. – разстройство на съзнанието) или с припадъци – сякаш епилептични (а те се наблюдават, когато злоупотребяващият спре алкохола), тогава той се лекува в стационар. В другите случаи може и амбулаторно. „Най-важното в справянето с проблема е пациентът да стигне до специалист. Оттам нататък той знае какво да направи“, завърши доц. Кожухаров