Българските банки остават недоверчиви към проекти в сферата на недвижимите имоти.

Това важи най-вече за проекти, които тепърва ще се реализират, за сметка на такива с вече доказана възвръщаемост, показва проучване на KPMG сред над 100 европейски банки, представено на конференцията за пазара на имоти BalREC, пише в. „Сега“.

В това отношение българските банкери са далеч по-внимателни в сравнение с колегите си от други страни от ЕС.

Основните причини за предпазливото отношение у нас са лошите кредити, замразените проекти и непродадените изградени жилища, офиси и търговски площи от годините на кризата. Голяма част от тези недовършени проекти бяха придобити от банките заради неплатени заеми и те се превърнаха в сериозни играчи на пазара на имоти.

Според наблюденията на консултантската компания по традиция българските банки предпочитат да залагат на сигурно – да кредитират вече разработен бизнес, който е доказал, че от него се печели.

Финансираните нови проекти през 2015 г. са около 40% от всички, които са получили банкови заеми.

„Почти две трети от проектите са действащи и вече генерират парични потоци“, обясни Никола Кедов от KPMG.

Според него за разлика от други европейски държави, където преобладават заемите за строеж на офиси и по-малко на търговски площи, у нас банките нямат предпочитания към конкретни видове имоти. Като цяло банково финансиране получават основно жилищата и бизнес сградите.

Сред главните отправни точки, които насочват банкерите в решението – дали да подкрепят даден проект, е това дали бизнес планът е надежден. Те гледат още кредитния имидж на кандидата, колко голям заем иска и какво е финансовото му състояние.

Освен това отпусканите средства са до 60% от стойността на имота, другата част инвеститорът трябва да набави сам.