Касим Дал дори публикува снимки от демонстранцията в турския град.
Снощи в Истанбул Ердоган събра многомилионен митинг в своя подкрепа. Според турски медии, на демонстрацията е имало 5 милиона души. Сред тях беше и един български политик.
От 3 до 5 милиона души. Толкова привърженици на президента Реджеп Тайп Ердоган преброиха турските медии на вчерашния митинг. Сред хората на площад „Йеникапъ“ в Истанбул се оказа и зам.-председателят на българската Национална партия „Свобода и достойнство“ Касим Дал, допълва Нова тв.. Дал сам качи свои снимки във Фейсбук.
Според бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов присъствието на български политик на подобно събитие е неприемливо. „Това е още по-срамно. Това е продължение на линията да си затваряме устата и да не говорим за това, което става в Турция“, обясни Димов.
Къде е митът и къде действителността в цифрата от 5 млн. души? Българският математик Михаил Константинов пресметна колко души могат да се съберат на площада, чиято площ е 673 000 кв.м.
„Предполага се, че един максимум, при който хората все още се чувстват абсолютно уютно и не настъпва паника, е 1,5 души на кв. м. Или трима души на 2 кв.м. Както и да ги смятате, колкото и да ги увеличавате, става въпрос за 1,5 млн.души. Което е страшно много, но е далече от очевидно фалшивото число 5 млн.“, изчислява математикът.
Георги Димов прави политическия прочит. Твърди, че присъствието на лидерите на опозицията на събитието е показателно за процесите в южната ни съседка. „В Турция в момента всичко е смачкано. Това показа вчерашният митинг. Опозицията я няма. Цялата беше там, полегнала пред Ердоган“, обясни бившият генерален консул на България в Одрин.
Като закономерен се определя и коментарът на Ердоган за връщането на смъртното наказание, ако турския парламент предложи това. „Смъртното наказание има и две страни. Може би е приятно да го прилагаш спрямо противниците си, но когато то съществува като законова мярка, е много лесно да паднеш негова жертва“, добави математикът Михаил Константинов.
Той и дипломатът предполагат, че освен срещу инакомислещите, смъртното наказание може да се ползва за разчистване на сметките с кюрдите, които не се отказват от идеята за своя държава.