Знае се, че „мадам” са бивши жрици на любовта минали в пенсия, но вече има по-различен профил на съдържателките на публични домове.

Репортер на Нова отива в Брюксел на Улицата на проститутките, за да научи повече за българките, които работят като „мадам”.

Докато европейските чиновници коват директиви, момичета предимно от България и Румъния законно проституират. Кои са тези, на които момичетата казват „мадам”?

Те не са бивши проститутки, а нормално изглеждащи жени на средна или над средна възраст. Самите те твърдят, че са обикновени чистачки, въпреки че понякога службите се усъмняват в това. След операция в Тутракан се оказва, че българки са средното мениджърско ниво в бизнеса с жива плът.

Това е видимата част на организацията, а невидимата продължава да бъде сутеньорът, а най-високата част са ок. 60 души, които имат издаден лиценз, че имат право да ползват въпросните сгради за публични домове. Те са основно албанци с белгийско гражданство. От полицията и прокуратурата в Брюксел отказват да говорят пред камерите, след като първоначално са изразили такова желание.

Видео:

Улица Скот се намира до гара Север в Брюксел. И докато Докато европейските чиновници коват директиви, момичета предимно от България и Румъния законно проституират.

„Тук се толерира проституцията и тук работят 110-120 „мадам“ на улицата, но от нашия град са над 20 жени. Има „мадамки“ от Стара Загора, Варна, Силистра, Кърджали, Шумен…Българките са най-много“, казва  Стефка.

По думите й на улицата има около 55-60 бара, в които работят общо към 300 момичета.

„Посрещаме клиентите, правим им кафенце и почистваме“, разказва друга „мадам“.

76-годишната Стефка от Тутракан разказва, че е пенсионирана банкова чиновничка. Работила на валутно гише, а последните 15 г. работи в Брюксел като „мадам“.

„На улицата не съществуват никакви правила. Принципът тук е кой как се уреди“, казва тя.

Тя отрича да е лидер на престъпна група, в каквото обвинение получи при акция в Тутракан.

„Ние сме просто чистачки“, казва тя. В Брюксел като „мадам“ работи и нейната снаха, бивша учителка. Тя стига в Брюксел година след нея след като остава без работа и заболява от рак.

Разказва, че е била шокирана, когато разбира, че трябва да работи в публичен дом, но все пак остава.

По думите й в момента там работят около 100 българки като „мадам“ и това показва какви лидери на мафиотска група са, щом нищо не се е променило там, когато те са тук.

Това е видимата част на организацията, а невидимата продължава да бъде сутеньорът, като на най-високото ниво са около 60 души, които имат издаден лиценз, че имат право да ползват въпросните сгради за публични домове.  Те са основно албанци с белгийско гражданство, показва разследването на Миролюба Бенатова.