„Продава се перфектен “Фолксваген Голф” – дизел, произведен през 1995 г., на 230 467 км пробег.“ Това гласи обява, която от 22 февруари т.г. е в един от най-популярните сайтове за продажба на автомобили, предава 24 часа.

Неин автор е мъж, представил се като Гошо от хасковското с. Гълъбец. Към обявата има и допълнителна информация: “Колата е отлична от 2-ри собственик! Много здрав и икономичен автомобил! Сменени са масла и филтри! Цената е изгодна – 1850 лв.”

Обявата е прегледана над 450 пъти. Скоро за “перфектния” голф може би ще се намери трети собственик, на когото изобщо няма да му пука колко замърсява дизел на 23 г.

Не така обаче стоят нещата при Йонко Мермерски, български учен и изобретател, който работи в САЩ. Той търси изход как да спаси околната среда от вредните газове. От 14-15-годишен голямата му страст са моторите и колите. Може да кара и самолети, но само малки. Доктор е по органична химия в университета в Джорджтаун.

Българският учен създава добавка за дизелово гориво, с която 3 коли да замърсяват въздуха колкото една. Препаратът намалява и разхода на гориво с 9 до 17%.

Изобретението му идва в момент, в който има готовност до дни да се спрат половината коли, които замърсяват най-много.

Положението с махнати или неработещи катализатори у нас изглежда трагично. Част от тях собствениците на коли свалят умишлено и ги продават в пунктове за цветни метали. Освен че ще спечелят пари, някои шофьори са на мнение, че без катализатор двигателят се “отпушва”. А други от катализаторите се крадат от паркирани коли по същата причина.

Рецептата на Мермерски е друга. Най-същественото за неговото изобретение е двигателят да харчи по-малко и да работи по-добре.

“С добавката той е по-добре смазан и по-малко се износва Вдига мощността на двигателя и ефективността на работата му, защото повишава цетановото число на горивото, както нативно, така и по термодинамичен път”, обяснява Мермерски.

“При изваждането на серните вещества от дизеловото гориво, то обеднява откъм най-полезните вещества – от калоричност, експлозивност и термодинамика на горенето”, разказва изобретателят.

За да се убеди, че добавката към дизела наистина е ново поколение, той прави тестове в Техническия университет (ТУ) в София заедно с учени от катедра “Двигатели, автомобилна техника и транспорт”. Изпитвания има и в центровете за годишни технически прегледи. Тествани са 40 коли на дизел – стари и нови, произведени през 2017-2018 г.

“С ТУ настроихме какво да бъде съотношението добавка към гориво. 100 л към 1 л е идеалното съотношение. Резултатите се потвърдиха в центровете за годишни технически прегледи. Всички коли на нафта показаха между 2 и 3 пъти намаляване на твърди частици, най-вредните. Признавам обаче, че добавката има потенциал още да бъде тунингована”, казва Мермерски. И уточнява, че тя работи при коли със и без катализатор.

За голям резервоар (80 л) на лек дизелов автомобил са нужни 400-500 мл от добавката. Това спестява между 8 и 12 л дизелово гориво.

При средна цена 2,10 лв. за литър спестените разходи за гориво са между 17 и 25 лв.

При резервоар с 1000 л се спестяват 150 лв., изчислява Мермерски. Отначало той мисли, че съотношението ще е 1:200, т.е. на 200 л 1 л добавка. “Обаче не стана! Мислех си, че нафтата е по-добро гориво, отколкото е”, разсъждава ученият.

Как се слага? “Може да сипеш до средата на резервоара нафта, после добавка и после пак нафта”, казва Мермерски.

“В нея има вещества, които обират влагата. Също така, за да смазва добре горивото, молекулите му трябва да се “лепят” по стените на металните части, които се трият. Ако те са полярни, се “залепват” по-здраво на стените на буталото. Ако не са, се получава износващо триене”, обяснява за предимствата на изобретението си Мермерски.

Може ли двигателят да е по-мощен с добавката?

Може, казва изобретателят в интерес на по-младите шофьори. За другите остава предимството ѝ с едно и също количество гориво да минат по-голям пробег.

“Ако си направиш снимка на ауспуха и след това караш 100 км и го снимаш пак – той ще е бял”, казва изобретателят.

“Това, че нещо е патентовано, не значи, че то е работещо. То може да има патент за гумени шайби – 99% от патентите са без практическо приложение. Самият патент не дава резултатите. Можем да патентовеме и като съберем в едно масло, зехтин и олио и ги пуснем в дизеловия двигател. Те ще си горят, ще си работят даже и по-тихичко, ще смазват добре, но зимно време двигателят ще клеяса и няма да може да запали мотора. Но това може да се патентова”, обяснява Мермерски и добавя, че гаранциите за успех са сертификатите.

Няколко транспортни компании у нас вече ползват добавката от 2 г.

“Направиха тестове и са много доволни. Ако се наложат по-стриктни стандарти, шофьорите ще се принудят да го ползват”, казва ученият.

Мечтата му е заедно със столичната община да изпробват добавката на автобусите на градския транспорт в София.