В класация, която има за цел да покаже „учените, които ще направят следващите големи открития“, авторитетното научно-популярно списание Science News постави сред 10-те най-обещаващи учени нашият сънародник Теньо Попминчев.
За втора поредна година Science News показва 10 учени в началото и средата на кариерата си и на които предстои широко признание.
Списанието отбелязва, че ако попитате за името на някой жив учен, множеството биха казали Стивън Хокинг, но редакторите на сп. Science News насочат вниманието на обществеността към тези изследователи, които тепърва ще станат звезди в науката.
Ето кои са 10-те най-перспективни млади учени, според Science News:
- Анийл Агравал (Aneil Agrawal) – еволюционен генетик
- Фил Баран (Phil Baran) – химик
- Джесика Кантлон (Jessica Cantlon) – когнитивен невролог
- Куан Чен (Qian Chen) – учен, който се занимава с наноматериали
- Лорънс Дейвид (Lawrence David) – биолог
- Анна Фебел (Anna Frebel) – астроном
- Джереми Фрийман (Jeremy Freeman) – невролог и компютърен програмист
- Шайън Овеис Геран (Shayan Oveis Gharan) – компютърен специалист -теоретик
- Мелиса Оманд (Melissa Omand) – океанограф
- Теньо Попминчев – лазерен физик.
Постижението, което нареди нашият учен в тази престижна класация, е създаденият от него уникален рентгенов лазер, който списанието определи като „швейцарско ножче от светлина“.
Теньо, заедно с брат си Димитър откриха нов метод в нелинейната оптика и го реализираха за първи път през 2015 г. като рентгенов лазер със свръхкъси импулси. Тяхното революционно откритие, направено в лаборатория в САЩ, може да намери приложение във фундаменталната наука и индустрията, нанотехнологиите, бъдещата наноелектроника, за създаване на следващата генерация свърхбързи микропроцесори и хардискове, за ранната диагностика на болести.
„Ние използваме абсолютно различна физика – т. нар. нелинейна оптика. От видимата област сътворяваме светлина в ултравиолета. Практически успяхме да реализираме това напълно неочаквано. Устройството се побира в човешка длан и е съизмеримо с некохерентната тръба на Вилхелм Рьонтген“, заяви проф. Теньо Попминчев от Университета на Колорадо в Боулдър, САЩ.
Рентгеновата тръба е създадена преди повече от 100 години от Вилхелм Рьонтген и днес има множество приложения. Но нейният лазерен вариант бе смятан доскоро за невъзможен. Братята Теньо и Димитър Попминчеви доказаха обратното – прекарвайки инфрачервени лазерни лъчи през благороден газ под високо налягане, те успяват да генерират кохерентни рентгенови вълни.
С помощта на тяхното изобретение, за което българските физици имат вече издаден патент, ще може да заснемат и най-бързите движения в природата с безпрецедентна разделителна способност (до един атом) едновременно във времето и пространството, което бе невъзможно досега с никоя съвременна технология.
Професор Теньо Попминчев е носител на наградата „Питагор“ за 2016 г. за значим принос на български учен, работещ в чужбина и бяха нашият избор за изложбата „Българският принос в съвременната наука и технологии“.
