Седми ден под домашен арест в жилището си на 12-ия етаж в пловдивския квартал „Тракия“ прекарва Симеон Стоев. Бай Симо, у когото полицаите намериха оръжието, с което се е самоубил бизнесменът Данаил Божилов, е видимо изтощен.
„Не слизам изобщо долу. Не смея. Моля се по-бързо да ме пуснат. Ако решат пак да ме разкарват по разпити, следствия – ще си сложа край на живота! Жал ми е само за кучето и за дъщеря ми. Тя, горката, е болничка“, казва бившият военен.
Съжалява, че е взел пистолета на бизнесмена. И отново описва случая от 26 юли в пловдивския парк „Лаута“.
„Когато отидох, видях труп, проснат по гръб. Установих, че не диша. Пистолетът му беше на половин метър. Кучето на Божилов беше завързано за едно дърво. Изобщо не посмях да го приближа. То е от лоша порода, миналата година нападна моето в парка“, припомня бай Симо. 16 дни след случая бившият военен смята, че бизнесменът е сложил сам край на живота си.
„Самоубил се е човекът. Като дойдоха полицаи, започнаха да ме питат как е станало. Че откъде да зная, бе хора! Аз бях надалеч, когато той се е застрелял“, връща лентата Стоев, цитиран от 24 часа.
74-годишният пенсионер не знае причината за мистериозното самоубийство. „Един приятел, бивш военен, от съседния блок разправя, че Данаил имал вземане-даване със съмнителни хора“, впуска се в слухове бившият граничар.
Бай Симо се кълне, че и да го застрелят, това била истината – взел пищова на бизнесмена, за да не се изтрепели наркоманите. Наоколо било пълно със спринцовки. Страхувал се кучето му да не се убоде. „За мен беше светлинка в тунела. Рекох си – предавам оръжието на мой приятел полицай. Него го отличават, а мен за награда ми съдействат да си взема дължимите 7 заплати и 4 отпуски от бившата охранителна фирма, в която работех. Имам да получавам около 6000 лева. Но се оказа сляпа надежда“, клати глава възрастният мъж.
Твърди, че познавал бегло самоубилия се Божилов. Срещали се в парка при разходка на кучетата. „Изненадах се, като го видях мъртъв. В първия момент дори не го осъзнах. Видях, че няма пулс и грабнах патлака“, описва за пореден път той.
Бившият военен не изключва версията на разследващите. Преди дни разсъждаваше, че самоубийците се застрелват в главите. „А, могат и в гърдите. Знаете ли колко случаи има да си слагат край с ловни пушки. Натискат спусъка долу с крака, а дулото е опряно в брадата. И дотам“, ръкомаха бай Симо.
Категоричен е, че няма да позволи да го мъкнат по следствия. „Така не се живее бе, хора! Трябва да ме оневинят!“, убеден е той. Дори вече измислил как ще се самоубие. Щял да се хвърли от 12-ия етаж. Не искал над него да тегне сянката на крадец.
„Аз съм отговорен. Имам куп болести. Покрай този арест станах половин човек. Не мога с двете ръце да си държа лъжицата. Притеснявам се“, разказва Стоев.
Радост трепка в погледа му, когато заговаря за офицерските си години. Започнал службата си на граничната застава в Златоград през 1962 г., точно в разгара на Карибската криза между двете суперсили.
„Тогава спяхме с дрехите въоръжени. При всеки сигнал скачахме и бегом към браздата. Нямахме грешка. Колко диверсанти и изменници на родината сме заловили!“, усмихва се бившият военен. По това време бегълците се активизирали. Били предимно цигани и турци. Искали да бягат към Гърция.
„Гонехме ги много. Дебнехме ги. Тогава за един убит диверсант даваха награда за този, който го е застрелял. И аз съм гърмял по дезертьори, но не съм ги трепал“, отрича бай Симо.
Казва, че сега границата ни е разграден двор. „Каналджиите ги превеждат, без да им мигне окото. Къде по наше време такова нещо!“, възкликва пенсионерът. Категоричен е, че трябва да се върне задължителната военна служба. „В казармата се оформя мъжът. Гледай сега младите момчета какви тюфлеци са“, пали се той.
