Азиз Несин  е турски писател-сатирик и

общественик-социалист и радетел на дружбата

между Турция и Съветския съюз.

Рожденото му име е Мехмет Нусрет (Mehmet Nusret).

Редактор е на множество сатирични вестници със социалистически уклон, сред които и „Марко Паша“, в сътрудничество с Али Сабахатин.

За политическите възгледи е лежал няколко пъти в затвор и намирал убежище в СССР.

Сред мишените на сатиричните

му разкази и романи са бюрокрацията, икономическото неравенство.

В творбите си съчетава универсалните истини с тънко местно чувство за хумор.

Несин е носител на множество литературни награди в Турция, СССР, Италия и България.

Произведенията му са превеждани на повече от 30 езика.

През 1972 г. основава фондацията „Несин“, като й отстъпва авторските права върху произведенията си (книги, пиеси, сценарии за филми), разпространявани или представяни в Турция и по света.

Каузата на фондацията му е всяка година да взема под попечителство по 4 бедни деца, като им осигурява подслон и образование докато не се сдобият с професия.

„В днешно време не само простият народ, но и интелигентите не проявяват никакъв интерес към науката.“

„Човек не може да измисли такава лъжа, която напълно да е откъсната от неговата личност.“

„Във всяка лъжа е скрита поне частица от характера на онзи, който я разказва.“

„Училището на живота, училището на живота! То е по-важно от всичко, училището на живота.“

„Всяка лъжа носи в себе си скрита истина. Във всяка измислица се крие някаква правда. Колкото и да се напъваме да лъжем, не можем да се отървем от своята истина, тъй както не можем да се отървем от времето и мястото, където живеем.“

„Никой не може да измисли за себе си такава лъжа, в която да не е скрита неговата истина.“

„Човек не може да бъде обективен, когато говори за себе си.“

„Като си останал без изход, измисляш лъжи, после сам вярваш на това, което си измислил.“

„Защо четем романите дори когато знаем, че писаното в тях е измислица, съчинение! Знаем, че разказаното не е истина, че не е преживяно от автора и въпреки всичко отново се влияем от тези измислици, вълнуваме се, измъчваме се, плачем или се радваме. …Не е важно дали разказаното в романа е преживяно наистина или не, важното е да ни накара да повярваме, че е така.“

„Колкото едно общество е по-неорганизирано, колкото повече случайностите са господари на хората, толкова по-вероятно е човек да стане „играчка на съдбата.“

„Хората по-съчувствено се отнасят към простите, не сте ли забелязали това?“

„Цялата действителност, преди да е станала такава, е била само мечта.“

„Всеки човек оставя след себе си една недоизказана мисъл… Всеки… И затова винаги трябва да държи своята вяра, своя жизнен оптимизъм на висотата на своята най-висша задача – да изживее живота си така, както трябва…“

„Докато народът се бори срещу деспоти и поробители с оръжие в ръце, хуморът няма място. Но когато народът е смачкан, победен и се страхува от поробителя, той взема на въоръжение хумора и тогава именно се появяват маса анекдоти.“

„Няма“

Исках да кръстя книгата си на теб
потърсих с поглед очите ти
няма ги
поисках да те целуна
потърсих лицето ти
няма го
поисках да взема ръката ти
и нея я няма
уши нямаш
да чуеш думите, които ще достигнат сърцето ти,
разкажи ми нещичко, разкажи
език нямаш
хайде, да постоим рамо до рамо
рамото ти го няма
исках да кръстя книгата си на теб
име нямаш
един гълъб върна стиха ми обратно
на този свят няма жена, за която разказваш …