Едно от най-трудните за мен неща са уводните думи в началото на всяко интервю. И точно по тази причина не правя много често такива. Макар да чета постоянно, признавам си, че не следя достатъчно отблизо литературния живот в България. А в него се случват най-различни интересни неща. Днес ще говорим с причината за някои от тях – Августин Господинов. 

Главната цел на всеки поет е безсмъртие. Или поне така съм чувала. Дали думите ще обезсмъртят Илиян, само времето ще покаже. Но днес, тук и сега, той е едно от главните действащи лица на българската литературна сцена. 

Разкажи ни как протича един твой ден.

Колкото и винаги да съм бягал от живота „от 9 до 5”, все по-рядко си позволявам да се излежавам до късно с кафе и книга в леглото. Ставам, тренирам, ходя на срещи или снимки, ям в повечето случаи нещо на крак, вечерите имам лекции, събития или тренировки, вечерям, сипвам си питие преди сън, чета и ако съзнанието ми е свободно, пиша. Ако ли не, отговарям на съобщения във фейсбук, защото отказвам да имам умен телефон и вечерите винаги има 20-ина чакащи писма. Най-хубавото на начина на живот, който имам в момента, е усещането, че създавам смислени неща, общувам със стойностни хора и не си губя времето, а живея динамично. Придържам се към максимата на Айнщайн, гласяща: „Животът е като карането на колело – ако искате да запазите равновесие, трябва непрекъснато да се движите”.

Как предпочиташ да се обръщат към теб – Августин или Илиян?

По-важно ми е не с какво име се обръщат към мен, а с какво отношение.

Какво те вдъхновява?

В поетичен план – детайлите, кусурите и ежедневните магии, защото вярвам в предметността в поезията, а в обществен – това да показвам нагледно, че в България нещата могат да се случват и има смисъл да се живее тук. Наясно съм в какво икономическо състояние сме и че има хиляди нерешени проблеми по една или друга причина, но съм се убедил, че само с мрънкане не става. Ако искаш промяна, започваш от човека в огледалото и работиш, докато не я постигнеш. Вдъхновявам се винаги, когато срещам личности, които реализират идеите си, а напоследък се запознавам с все повече такива покрай различни инициативи като Вашата медия и проекта „40 до 40” на Дарик радио.

Издай някоя тайна покрай бъдещите ти проекти.

В момента редактирам ръкописа на следващата си книга; водя рубрика в неделното предаване на Милена Фучеджиева „Провокативно” по Bulgaria on Air; занимавам се с организацията на Творческа Академия „Валери Петров” в НДК, която създадохме с Димитър Стоянович, Лъчезар Аврамов и Ирена Иванова преди няколко месеца; с Камен Воденичаров ще обиколим няколко града с един нов формат, който стартирахме преди 2 дни в Литературен клуб „Перото” и се казва „Летни истории”, но честно казано – бъдещите ми творчески планове за лятото са поне месец да ходя по барове.

Ще останеш ли в България? Защо?

Далеч съм от кухите патриоти с тениски „България на три морета”, за които дългът им към родината се изчерпва с това да развяват знамена и да мразят всички други етноси, а после самите те си хвърлят фасовете на земята и гласуват за пълни измекяри. Това не е обичане на България. И все пак намирам за тъжен факта, че човек трябва да обосновава оставането си тук.

Живях достатъчно дълго в чужбина и то в страхотни европейски столици, попътувах немалко, запознах се с хора от цял свят и съвсем съзнателно взех решението за себе си, че се чувствам най-пълен и цял в София. От една страна това се дължи на факта, че съм сантиментален и ми липсваше семейството ми; от друга – на това, че чета и пиша предимно на български и за мен бе важно да съм близко до езика си; от трета – на това, че тук познавам немалко творци, за да бъде и моят живот цветен; а от четвърта – ако бях останал в Берлин или Прага, където живях, със сигурност още щях да бъда обслужващ персонал или в най-добрия случай стажант в някоя фирма, вместо да имам своя такава. Само който не е живял навън, си мисли, че на Запад те чакат с хляб и сол и животът ти ще бъде една вечна разходка в райските градини. Не познавам нито един истински щастлив емигрант.

Коя е последната негативна новина, която е останала в главата ти? А позитивна?

Не позволявам на негативните новини да остават в главата ми. За позитивна от днес се сещам, чев София до края на годината ще има обществени велосипеди, както подобава на една европейска столица.

Какви са предимствата да си поет в нашето модерно време?

Предимствата на нашето модерно време са липсата на цензура и възможността да достигаш читателите си директно посредством социалните мрежи. Предимството на това да си поет е, че можеш да надхитриш смъртта, като надживееш тялото си.

Какво ще посъветваш младите хора в България, за да се реализират успешно?

Да се обграждат с хора, които постигат целите си, и да избягват неудачници, защото провалите са заразни.

Нещо като за финал, което искаш да споделиш?

Нека завършим с едно лятно стихотворение, посветено на втория ми дом – Созопол:

***
морето е винаги до колене
питай моряците в кръчмата
краката не познават обувки
джаз свирят на улица Аполония
момичетата не слагат грим
защото знаят че ще плачат
още същата вечер
по Фотев или по липсата му
калдъръмите имат история
но мълчат пред туристите
смокините падат в ръцете
само на хора които обичат
скалите се отдръпват ако
кажеш вълшебните думи

всяка есен пеем ‘оставаме’
после те оставяме
Созополе сам си виновен
че си по-красив като спомен