Емилия Пашкулева (артистичният й псевдоним е Емилия Стрехина) е родена на 14 юли 1980 година в град Пловдив, но живее в град Раковски. Завършва народно пеене в Широка лъка. След това близо 2 години пее по различни събори, сватби и тържества. В този период се омъжва и ражда дъщеря си. Прави прекъсване на музикалната си кариера за близо 12 г. В началото на 2013 г. обаче са завръща на сцената.Пашкулева проговори за инцидента след участието й в престижния фестивал „Пирин фолк“ в Сандански.
Певицата беше арестувана с обвинения, че е била пияна зад волана и е нападнала полицаи.
– Емилия, получихте тежки обвинения, че сте нападнали полицаи в Сандански, които са се усъмнили, че сте шофирали пияна. Надрали сте единия униформен с маникюра си, а накрая сте се озовали в ареста с белезници. Каква е вашата версия за случилото се?
– Абсолютно не съм съгласна с това, което се говори по мой адрес. Няма нищо вярно! Спряна бях на едно кръстовище. Бях с колан и нямаше никакво нарушение. Дадох документите на полицаите. В един момент майка ми реши да слезе. Двама служители на реда се приближиха към нея и видях, че започват да я бутат грубо. Слязох и аз. Започнах да се карам с полицаите – това не е начинът да се държат с хората. Полицаите се държаха много грубо с мен и семейството ми. Майка ми и дъщеря ми бяха в колата. Детето ми е на 11 години и наблюдаваше всичко. Арестуваха ме за това, че съм говорела на висок тон. Служителят на МВР ме заплаши и впоследствие ми сложи белезници. Аз дори го провокирах по-бързо да ми ги сложи, казвайки му: „Добре, слагай ми ги! Ти какво, заплашваш ли ме? Като чак толкова ги заслужавам, ето заповядай – слагай ми ги“.
– Изглежда, сте успели да го провокирате.
– Сигурно искаха да ме изплашат и да ми всеят паника. Честно казано, не ме е страх от поставянето на белезници – има много по-страшни неща в този живот. Това е постоянна практика на полицаите – вместо да помагат на обществото, те правят обратното – вредят му, стресират го, притискат го и злоупотребяват с техните правомощия. Да не говорим как моите права изобщо не бяха зачетени.
– Кои права визирате?
– Не ми беше предложен адвокат, въпреки че изрично поисках, след като положението стана толкова сериозно. Реших, че искам да се консултирам с адвокат, който да ми казва какво трябва да правя и какво не. Нито ми дадоха някакъв документ, нито нищо. Държаха ме в ареста по-малко от 24 часа и ме пуснаха преждевременно.
– Какво ви се случи в ареста?
– Затвориха ме в килията, но изобщо не ме обискираха. Не знам какъв е редът, но ги слушах как се питаха кой да ме обискира, защото нямаха жена на момента. Впоследствие сутринта – нямах телефон и часовник, но се ориентирах по светлината, застъпи нова смяна. Дойде една жена и ми каза, че трябва да ми направи обиск. Аз започнах да се смея и й казах, че много е закъсняла с обискирането. Ако съм имала намерение да злоупотребявам или да се наранявам, щях да имам предостатъчно време да го направя. После се чудеха дали да ме пускат и дълго време не можеха да вземат решение. Караха ме да подписвам някакви декларации, но не ме оставиха на спокойствие да ги прочета. Така реално не знаех какво подписвам. Не ми дадоха и никакъв документ, който да представя на адвокат, за да го запозная какво се е случило в районното. Исках, но не ми дадоха и ми оставаше само да си тръгна. Впоследствие разбрах, че многократно са нарушили процедурата и моите права. Не ми съдействаха за адвокат, който ми се полага.
– Имали ли сте други сблъсъци с полицията?
– Не, не съм имала. Не съм се сблъсквала с чак толкова грубо отношение, че да се наложи аз да взема мерки. След като е служител на МВР, защо си мисли, че останалите граждани нямат права и може да прави какво си пожелае? За нищо и без повод ме закопчаха като най-големия престъпник. Вътре в патрулката подигравателно му казах: „Браво! Ти стана героят на Сандански. Ти хвана най-големия престъпник на Сандански“. Ръкоплясках му, защото цялата ситуация е достойна за иронизиране. Възможно е цялата ситуация да е била умишлена постановка – с цел да се увреди моят имидж и да се възпрепятства кариерата ми.
– Кой може да е поръчител на подобна атака?
– Явно от някои мои колеги, конкуренцията в бранша. „Пирин фолк“ е голям форум и много хора се чудят как съм успяла да стигна до него. Мисля си, че някой е опитал да ми направи мръсно. Стана голям панаир и изобщо не съм очаквала нещо подобно да се случи. Ужас е! Колкото и да ми е очернено името, аз продължавам напред и няма да се откажа.
– Нападнахте ли физически някой от полицаите?
– Това е смешно! Това са абсолютни глупости! Как аз да налетя на четирима възрастни мъже? Кой ще ме остави, една жена, да бия полицаи? По-скоро те се възползваха, че съм беззащитна, и допълнително ме стресираха. Правят се на силни и всемогъщи. Такова ли трябва да е отношението?
– Бяхте ли пили алкохол, преди да се качите да шофирате?
– Няма да лъжа! Бях на коктейл и пих чаша и половина, максимум две, бяло вино. Не смятам, че съм била пияна. Не съм се чувствала зашеметена или неадекватна. Затова и не разбирам кое е наложило моето арестуване.
– Караха ли ви да духате на дрегер?
– Никой не ми е давал дрегер. Нищо вярно няма и в информацията, че съм счупила устройството и всякакви подобни неща. Поискаха ми документите и си стоях мирно в колата. Но когато майка ми излезе и започнаха да я блъскат грубо, слязох и започнах да им говоря. „Вие сте нехуманни! Това ли е начинът да се държите с нас? Спазвайте етикет на поведение“, им казах. Това е полицейски произвол, в който си измислят неверни неща. Ако служителите на МВР в Сандански са очаквали повишение за успешната акция по арестуването на певицата, то аз очаквам уволнение! Постоянно има случаи като моя и винаги съм се възмущавала. Ще викам и ще се противя докрай! Лошото е, че много хора не си знаят правата и никой не си прави труда да им ги казва.
– Детето ви как преживява цялата ситуация – все пак е станало пряк свидетел на скандала?
– Детето ми преживя много голям стрес. Добре че не й хрумна да излезе от колата, защото колата беше на едно голямо кръстовище. Не дай си Боже, можеше да стане нещо страшно. Дъщеря ми сега постоянно ме държи за ръка и виждам колко е стресирана. С тази крехка детска психика не мога да си представя какво й е в главата.
Интервю на Иво Ангелов
