Как една аптека прави финансов оборот от 1,8 млн. лв. на месец, при положение че според статистиката средният оборот варира между 60 и 80 000 лв.?Как става така, че аптеки купуват илачи от търговци на едро, а след това ги продават на търговци фантоми, често регистрирани на адреси на малоимотни българи?

Отговорите са разнопосочни.

Според главния секретар на Изпълнителната агенция по лекарствата Светлин Спиров единственото разумно обяснение е, че тези аптеки оперират с фалшиви фактури и генерират неверни обороти, но насреща няма стока под формата на лекарства, съобщава „Стандарт“.

Според експерти обаче тези аптеки просто превъртат лекарствата, като на практика ги „изпират“. Така лекарства с ниска цена за българския пазар преминават през аптеките, уж се изписват на клиенти, но след това се продават на фантомни търговци или регистрирани търговци на едро, които ги изнасят в чужбина.

Опасността е, че по този начин в търговската мрежа могат да влязат лекарства с неустановен произход от държави извън ЕС, които да застрашат здравето на потребителите.

Обемите на тази търговия от сивия сектор са огромни. Според неофициални данни около една трета от лекарствата, които напускат страната се търгуват незаконно. Това означава, че при пазар на законен износ от 250-300 милиона годишно, в най-оптимистичния вариант се въртят на черно обороти от над 100 млн. лв.

Паралелният износ е напълно законна дейност, която използва разлики в цените между различните страни. Голяма част от фирмите в сивия сектор обаче са пренасочили дейността си именно към незаконния паралелен износ, защото това очевидно е най-изгодният бизнес в последните 4 години.

Това се потвърждава и от изводите на прясно публикувания през декември м. г. секторен анализ на пазара на търговия на дребно с лекарствени продукти. Той е направен от Комисията за защита на конкуренцията и е за периода от 2010 до юни 2015 г.

Според доклада „паралелният износ на лекарствени продукти става атрактивен за все повече дружества, а обемът на изнесените от тях медикаменти се увеличава чувствително в периода след 2012 г.“ За съжаление, в анализа на КЗК се разглежда само законния, деклариран износ.

Според данните, изнесени от анализа на КЗК става дума за пазар за около 250 млн. лв.

И точно заради голямата му атрактивност без необходимия контрол на държавните институции, той се превръща в арена на развихряща се „контрабанда“ на лекарства. „Изпирането“ и „контрабанда“ са думи от митническата терминология, които използваме метафорично по отношение на лекарствата. Но това, което правят търговските фирми, за да докажат законността на произхода на лекарства, предназначени за износ, не е различно от контрабандистите през граница и перачите на пари.

„Стандарт“ получи данни за оборота на няколко аптеки. Най-фрапиращо от тях е дружеството „Галан Д.И“ ЕООД. То е собственост на Даниела Иванова и има една аптека на ул. „Иван Шишман“, в идеалния център на столицата.

Продава на месец лекарства за около 1 800 000 лв., приблизително 30 пъти над средномесечния оборот на аптеките у нас, който варира между 60 000 лв. и 80 000 лв. Според финансовия отчет на дружеството тя е генерирала приходи от 7,665 млн. лв. за 2015 г., след като предходната няма и лев в касата. Данните сочат, че аптеката купува илачи от „Джани фарма“, „Караякс“, „Ставил“, които нямат лицензи за търговци на едро на лекарства, според справка в ИАЛ. Сред купувачите от „Галан Д.И“ е дружеството „Кабан ком“.

Проверка в Търговския регистър сочи интересни факти за тези дружества. „Джани фарма“ е прехвърлена през август миналата година на 51-годишния Олег Тодоров, който има общо 15 фирми, на които е собственик и управител.

Сред тях има рекламни агенции, дружества за търговия с метали и т.н. Типичен пример на малоимотен човек, на когото се прехвърлят фирми, търсени от данъчните

Втората фирма – „Караякс“, е притежание на 47-годишния Александър Караяков от март 2016 г. Той има 21 фирми. „Ставил“ е регистрирана през ноември 2015 г. от 46-годишния Станислав Виларов. Точно тези прясно регистрирани дружества са доставчиците на камарите с лекарства за аптеката на Даниела Иванова.

Тя пък продава на други странни търговци като „Кабан ком“, собственост на Радослав Асенов от декември 2016 г., регистрирана през април 2015 г. в кооперация в жк „Манастирски ливади“ в София от някой си Иван Малчев. Той продава всичките си дялове си на Веселин Христов, който пък продава първо част от тях на Радослав Асенов, а скоро се разделя с цялата си собственост във фирмата.

Само 2 от фирмите имат телефони, но и на тях не отговаря никой, показа проверка. Не е ясно какво прави Даниела Иванова в аптеката си, но на 25 октомври 2016 г. управителят на „Галан Д.И.“ Олег Ямпоровски напуска дружеството, като пише уплашено – „Моля собственикът да се произнесе по въпроса за отговорността ми към дружеството“. Дотук с „Галан Д.И.“

Още поне 4 дружества, притежатели на аптеки, правят подобни обороти от по около 1,6 млн. лв. – „Конваленс М“, „Фалконс 2000“, „Блажев“, които имат по 2 аптеки и „Върджин фарма“ с 1 аптека.

След като Конституционният съд отмени няколко разпоредби на Закона за лекарствените средства, ограничаващи само законния износ, за Изпълнителната агенция по лекарствата остана да прилага на практика контролните си функции срещу незаконните практики. „Уведомяват ни единствено, че ще правят бъдещ износ. Това е. На практика се гаврят с нас.

Силно се надявам, че това, което цитирате като факти са случаи, когато няма стока, а само се издават фактури.“, коментира за „Стандарт“ главният секретар на ИАЛ Светлин Спиров. Подобна среда на институционално безсилие и липсата на ефективен контрол обаче е манна небесна за играчите от сивата икономика. И така ще е, докато не се преустанови порочната практиката аптеки да препродават лекарства на търговци на едро или на фирми, а не единствено на крайни потребители – физически лица.