На 23 август БЛИЦ предложи на читателите публикация под заглавие „Защо политиците по света и у нас не обичат генералите”. Прегледът нямаше претенции за изчерпателност, но подзаглавието беше красноречиво – „Всеки седми американски президент е бил с лампази”.
Материалът беше изложен почти академично сухо, но предизвика интерес у читателите, отразен във форума. Няма да коментираме неграмотните постове, обаче един от тях предизвика интереса на редакцията – според него „фуражките” не трябвало да се допускат до висшите етажи на държавата. БЛИЦ излага своя версия за какво се подготвят военните и за какво стават.
Припомняме в резюме редове от публикацията: Във всички страни по света с нормални армии винаги има поне няколко генерали, които притежават потенциала да бъдат успешни президенти. Те имат качествата на неоспорим стожер и гарант за суверенитета на държавата, винаги да отстояват националните интереси и да олицетворяват единството на нацията, да я обединяват за постигане на национални цели.
На второ място, те по презумция са надпартийни личности, не обвързани и не ангажирани с дейности в рамките на партии, макар да имат своя политическа ориентация и неизявени пристрастия. Не обременеността с предишни партийни борби и вражди им позволява без проблем да изграждат необходимите връзки с целия политически спектър.
Трето, формирането още като курсанти на изострено гражданско чувство постепенно се трансформира в държавнически поглед. Всички български генерали притежават широк поглед върху структурата на държавата и функционирането на нейните механизми, имат подготовка за Върховен главнокомандващ и глава на Консултативния съвет за национална сигурност. Те единствени от всички кандидати за президент на България са изучавали от геостратегия и политология, през управление на глобални процеси и мегаструктури чак до дипломатически процедури и протокол. Не трябва да се пропуска широката обща култура, задължително владеене на английски език.
Тези качества се „имплантират” у генералите по света още като курсанти (кадети), а в процеса на десетилетния кариерен растеж става естествен отбор на най-добрите, оформят се като лидери.
И още, няма професионална прослойка извън армията, която да има по висок образователен ценз: войниците задължително имат поне средно образование, младшите офицери са с едно висше, старшите – висше плюс военна академия, а генералите са поне с две академии. В армията теоретично не е възможно да има „калинки”.
Адмирал Пламен Манушев и генералите Румен Радев и Съби Събев не правят изключение от общото правило, те са направили кариерата си въз основа на общите правила. Не е възможно, а и не е нужно, да се пресее животът и на тримата. Изборът падна върху Румен Радев, защото е една глава по интелект и ценз над офицерския корпус не само във ВВС, но и в армията изобщо.
Златният медал от математическата гимназия в Хасково му дава аванс като курсант-летец във военновъздушното училище. Често е освобождаван от изпити. Помага на един от водещите преподаватели в Училището по аеродинамика при направата на разчетите за докторската дисертация. (Сега е професор, доктор на техническите науки и ръководител на катедра в софийския Технически университет.) Завършва Военно въздушното училище като първенец на випуска.
Като пилот в авиобаза Равнец край Бургас усвоява пилотирането на МиГ-29. Междувременно съвместно с група инженери разработват и въвеждат компютърна система за анализ на регистрираните в полет параметри в „черната кутия”.
Още като обучаем във Военна академия „Раковски” (1994-1996) разработва основите на бъдещата си дисертация „Създаване и използване на системи за тактическа подготовка на авиационните екипажи и подразделения”, която е математизирана чрез диференциални уравнения.
По време на последната му година в Академията, там пристига делегация начело с началника на управление „Авиация” на австрийския Генщаб. Румен Радев представя разработката си, като пред вид ограниченото време, предлага по избор да направи презентацията си на английски,немски, руски или български език. Това силно впечатлява госта, който е видимо изненадан от високото научно ниво на разработката. Оказва се, че по това време „черните кутии” на австрийските бойни самолети още не са цифровизирани.
Радев е първият слушател в Академия „Раковски”, защитил по време на обучението си основите на дисертационния си труд. На обсъждането му присъства и цялото ръководство на ВВС.
Завършва Академията като първенец на випуска, но поради голямата си заетост отлага работата по дисертацията си. Накрая му помага извънредно любопитно обстоятелство.
През януари 1998 г. Румен Радев провел паметен въздушен бой със заместник-командира на авиобазата майор Илия Милушев на самолет МиГ-29. Разминали се в насрещни курсове, а после всеки стягал маньоврите според възможности си до причерняване на погледа от претоварването. Завършили, образно казано, реми. Обаче при анализа на данните за полетите от контролно-записващата апаратура се оказало, че в горната част на един от вертикалните маньоври скоростта на майора Радев паднала под еволютивната (минимално допустимата) до 270 km/h.
Двамата майори били лишени по за една година от полети. Румен Радев използва времето рационално и си написа доктората, който защити през 2000 г. вече като командир на авиобазата.
По време на дискусията по труда му един от членовете на специализирания научен съвет по военните науки (известен в страната професор в областта на електрониката, заявил, че с този труд Радев успешно би защитил и в софийския Техническия университет, тъй като са налице приноси и в областта на техническите науки
Отстраняването от полети е повод Румен Радев да си даде за последен път сметка, че ако иска да промени правилата в авиацията, трябва да има служебна власт. Само след няколко години Радев като бригаден генерал и командир на авиобазата в Граф Игнатиево успя да се пребори при пилотаж с МиГ-29 да се счита допустима дори нулева скорост, ако има безопасна височина.
Като командир на изтребителната авиационна база в Граф Игнатиево „бунтарят” Радев се пребори и въведе авангардни тренировъчни методи при полет с МиГ-29, въпреки ограничения брой летателни часове. Постепенно и уверено въведе режим на полет с малка скорост и висок ъгъл на атака, известен на Запад като програма за обучение при маневриране на задкритични ъгли.
Междувременно през 2003 г. за втори път завършва Военновъздушен колеж „Максуел“ в САЩ като магистър „Стратегически проучвания“, при това 13-и по успех от 220 обучаеми.
Още като командир на авиобазата в Граф Игнатиево полковник Радев започва да разработва методика за избор на нов боен самолет за българските ВВС. По това време му е възложено да запознае високопоставена делегация от САЩ с нашите виждания как да стане изборът. Първото му изречение е, че това трябва да стане с формулиране на бойните способности на изтребителя ни, но те следва да се определят от това каква ще е геополитическата обстановка през следващите 30-40 г- в триъгълника Западни Балкани-Кавказ-Близък Изток. На това място водачът на гостите, полковник по военна логистика, помолил Радев да спре изложението си, за да си извади бележника. Водил си записки като студент-първокурсник.
През 2016 г. след интензивна работа на ръководения от генерал Радев колектив бе изработена официална методика за избор на нов боен самолет, придружена от критериен апарат, математически модели и доказателствена част.
Чашата на търпението на генерал Радев преля, след като се очерта перспективата да плащаме чужди изтребители да охраняват небето ни. Човек може да бъде унизен само ако се съгласи. Генерал Радев не беше съгласен. Каза го с други думи в интервю, че докато си пази достойнството, не всичко е загубено. А достойнство не му липсва.
