“Един ден ще ме търсиш във всеки човек, но няма да ме намериш…”

Не знам кога ще настъпи този ден. Може би ще държа някого за ръка, погълната от неговото внимание. И дори няма да забележа как минаваш покрай мен. Докато не ме повикаш по име. И изведнъж ще си спомня за теб, за това, което е било между нас, но повече за това, което не е било помежду ни.

Защото ти никога не си отговарял на моята взаимност. Даваше ми само трохички любов, оставяйки ме да се губя в догадки. Аз просто обичах онзи, който не обичаше мен.

Но изведнъж ще си спомниш за мен и ще разбереш колко силно ти липсвам

Ще ти липсват онези разговори, когато си говорехме само за теб. Ще ти липсват онези мои съобщения, които ти игнорираше. Ще прослушваш старите гласови съобщения, само за да чуеш моя глас.

Ще гледаш стари снимки, спомняйки си времето, когато беше важният в моя живот. Ще си спомняш как ти разказвах всичко до най-малки подробности. И ще ти липсва, че вече никой нищо не ти разказва така.

Ще ти липсва онази, на която искрено й пукаше за тебе. Толкова много, че забравяше да мисли за себе си. Ще ти липсва онази, която винаги беше до теб, макар да го приемаше за даденост.

И когато започна да ти липсвам, ще съжалиш, че не си осъзнал какво си имал, докато съм била до теб. Че не си ми дал шанса, който заслужавах.

Да ти липсва някого, който вече не е до теб е най-лошо от всичко. Ще те преследват мисли “Ами ако бяхме…”, когато лежиш сам в леглото или още по-лошо – лежиш с някого, с когото се чувстваш самотно… с някого, който се отнася с тебе така, както ти се отнасяше с мен.

И може би ще ми пишеш да ме питаш просто как са нещата при мен. Може би просто ще ти е интересно останали ли са ми чувства. И може би ще са останали.

Разликата между нас беше в това, че аз казвах какво чувстват, а ти се съмняваше във всичко. Ти чувстваше същото, но се съмняваше правилно ли е всичко това.

Но не можех да чакам, докато ти се определиш. Не можех да продължавам да се надявам, да желая и да търся онова, което няма да получа. Дори най-добрите сред хората се уморяват да опитват.

Да, в началото ми беше мъчно, но продължих нататък. Но аз съм тази, на която хората липсват, дори ако осъзнаят това едва след време. Аз съм тази, която никога не забравят напълно.

Някой ден ще получиш съобщение и ще се надяваш, че е от мен. Някой ден ще чуеш песен, която ти харесва, но вече ще ти напомня за мен. И ще я превключиш. Някой ден, кълна се, ще ти липсвам и когато този ден дойде, ще бъда вече далеч.

Източник: webmiastoto.com