Ни да си жив, ни да си умрял на пернишките гробища, коментират перничани в социалните мрежи.

В лошото време тези дни „вечният дом“ на Перник потъна в кал до уши, а коли боксуваха и не можеха да излязат от пръстта. И последният си път перничани трябва да изминат в кал.

 „Хората си раздават калцуни за да преминат. Колко пък да е фалирала общината, да не може да си позволи 10-тина камиона чакъл? Знаем, че пари няма за да се асфалтира но поне да не газим в кал“, пише Ивайло Велинов, заснел клип как бус боксува в калта.

„Тука е кал а от централния вход вдясно и след това вляво срещу шавара нагоре е обрасло с дървета и храсти и няма никакъв ред трябва да ходиш по гробовете пълен хаос“, коментира друга перничанка.

Перничани негодуват, че в глабищният парк цари пълен хаос, а служителите, които се грижат за него са само четирима души. На всичко отгоре била вдигната и такса „вени времена“ от 150 на 300лв.

Но калта, и в буквален и преносен смисъл,  в пернишките гробища не е от вчера.

„Чувал съм и за бизнес с надгробни плочи – бутат се плочите и се чака дали ще дойдат близки, за да ги поправят. Ако видят, че гробът не се посещава, плочата се краде, мраморът се прешлифова и се продава като нов“, коментира още перничанин.

„Преди години цял един парцел беше под вода и с родилни мъки се направи дренаж, та се отводни. Чудно ми е общинската ни управа има ли близки, които почиват там, засрамете се! Гробищата не са сметища за хора. Почти всеки от нас е оставил част от сърцето си там.

Преди години се стигна до бой между погребалните агенции и общинската фирма кой да копае гробовете. Ако не беше жалко, щеше да е смешно. Преди 23г. гробовете се копаеха от общинската фирма. За да изпратим баба, трябваше да чакаме два часа, за да се напипкат и да изкопаят гроба, а също и да дадем пари на копачите.

Преди години откраднаха паметната плоча на тате и никой нищо глас в пустиня всеки вдига рамене и се оправдава няма охрана няма пари няма към кого да се обърнете това едно на ръка да не казвам че гроба на баба и дядо е превърнат в боклучарник вече десетилетие то и ние сме лоши .Не може да си изхвърли боклуците сто метра по нагоре в контейнера и върху гроба като е по лесно и видиш ли“ ми то вече имаше хвърлен боклук там аз не съм хвърлил пръв“ нямам думи“, разказва патилата си перничанка.