Повечето от нас още не осъзнават напълно, че се случва нещо необикновено, пише Густаво Танака за Huffington Post.
Преди няколко месеца се освободих от обществото на стандартните процедури. Счупих веригите на страха, които ме държаха заключен в системата. Оттогава виждам света от различна перспектива: такава, в която всичко претърпява промяна, която повечето от нас още не виждат.
Защо се променя светът? Ще посоча осем причини, които ме убедиха в това, пише obekti.bg.
1. Никой не може повече да понася модела на заетост
Стигаме границите си. Хората, които работят в големи корпорации, не могат да понасят работата си. Липсата на цел чука на вратата ви, сякаш идва дълбоко отвътре като вик на отчаяние.
Хората искат да излязат. Искат да зарежат всичко. Погледнете колко хора напускат работата си, за да се захванат с предприемачество или да пътуват, хора с депресия, свързана с работата, хора с прегаряне от стрес.
2. Моделът на предприемачество също се променя
През последните няколко години, с експлозията на стартиращи компании, хиляди предприемачи превърнаха гаражите си в офиси, за да осъществят своите идеи за милиарди. Вихърът на предприемачеството беше да откриеш инвеститор и да бъдеш финансиран – да бъдеш финансиран беше като да спечелиш Световната купа.
Но какво се случва, когато получиш финансирането?
Ставаш отново служител. Може да си попаднал на хора, които не споделят мечтата ти, не са в съгласие с целта ти и скоро всичко опира до парите. Финансовата цел се превръща в основния двигател на твоя бизнес.
Хората страдат от това. Отлични стартиращи бизнеси започнаха да се срутват, защото преследващият парите модел няма край.
Нужен е нов тип усилие. Добрите хора вече го правят.
3. Възходът на сътрудничеството
Много хора разбраха, че няма смисъл да продължават сами. Много хора се пробуждат от болния манталитет „всеки за себе си“.
Спрете, направете крачка назад и помислете. Не е ли абсурдно, че ние, 7 милиарда от нас, живеещи на следващата планета, сме се отдалечили толкова един от друг?
Какъв е смисълът да обръщаш гръб на хилядите, дори милионите, хора с които живеете в един и същи град. Всеки път, когато това ми мине през ума, ме обзема тъга.
За щастие, нещата се променят. Споделянето и икономиката на сътрудничеството започват все повече да се прилагат на практика и това сочи в нова посока. Посоката на сътрудничство, споделяне, взаимопомощ, заедност.
Красиво е да го наблюдаваш. Трогва ме.
4. Най-накрая разбираме какво е интернет
С интернет светът се отваря, бариерите падат, разделението свършва, заедността започва, сътрудничеството експлодира, и се проявава взаимопомощта. Някои народи постигнаха истински революции, използвайки интернет като катализатор. Тук в Бразилия, едва започваме да използваме по-добре този удивителен инструмент.
Интернет сваля масовия контрол. Големите медийни групи, които контролираха новините до момента според това какво послание ги устройва и как им се ще да го възприемем, вече не са единолични собственици на информацията. Ти търсиш това, което искаш. Свързваш се с когото искаш. Изследваш, каквото те интересува. В епохата на интернет обикновените хора вече не са безмълвни. Анонимните биват признати. Светът се събира. И системата може да се срине.
5. Рухването на прекомерния консумеризъм
Дълго време бяхме манипулирани да консумираме колкото можем повече, да купуваме всеки нов продукт – най-новата кола, последния iPhone, най-скъпите марки, купища дрехи, обувки, още и още и купища от всичко, до което можем да се докопаме.
Вървейки срещу тълпата, много хора осъзнаха, че това не им е нужно. Ограничаването на консумацията, бавния живот и бавната храна са новите действия, които се вършат, докато говорим, сочейки противоречието в това как сме свикнали да се организираме.
Все по-малко хора използват автомобили. Все по-малко хора пръскат излишни пари. И все повече хора разменят дрехи, купуват втора употреба, споделят стоки, коли, апартаменти, офиси.
Нямаме нужда от всичко, от което ни казват, че имаме нужда. И това съзнанието на новото консуматорство може да свали всяка компания, която се крепи на прекомерното потребление.
6. Здравословно и органично хранене
Бяхме толкова безумни, че бяхме съгласни да ядем каквото и да е, стига да е вкусно. Бяхме толкова откъснати, че компаниите започнаха на практика да отравят храната ни и ние не казвахме нищо.
Но тогава някои хора започнаха да се пробуждат, за да помогнат за укрепване на здравословното и органично хранене. Тази тенденция ще продължи да се засилва.
Но какво има общо тя с икономиката и работата? Бих казал, почти всичко.
Производството на храна е една от основите на нашето общество. Ако променим нагласата си, навиците си на хранене и начините на потребление, корпорациите ще трябва да отговорят и да се адаптират към един нов пазар.
Дребният фермер отново започва да бъде важен за цялата верига на производство. Хората дори отглеждат растения за храна в домовете си. И това може да прекрои цялата икономика.
7. Пробуждането на духовността
Колко приятели имате, които практикуват йога? А медитация? Сега помислете как беше преди 10 години. Колко хора познавате, които преди се занимаваха с нещо подобно?
Дълго време духовността е беше нещо за езотерични типове – само за странници и мистично настроени. Но за щастие това също се променя. Стигнали сме до ръба на разумността. Съумяхме да осъзнаем, че, само със съзнателния си ум не можем да разберем всичко, което се случва. Има нещо друго, което се случва и съм сигурен, че има как да го усетим.
Искате да разберете как работят тези неща – какво е животът, какво се случва след смъртта, каква е тази енергия, за която толкова се говори, как създаваме усещането си за реалността, какво означават съвпаденията и синхронността, как работи медитацията, как е възможно някои болести да се лекуват само с голи ръце, как понякога терапии, за които няма солидно научно обяснение, понякога работят.
Компаниите осигуряват на служителите си възможност за медитация. Дори в училище децата учат как да медитират. Помислете за това.
8. Срещу формалното образование
Кой е създал този модел на преподаване? Кой е избрал предметите, които да учим? Кой е избрал уроците, които учим в часовете по история? Защо децата трябва да следват определен набор от правила? Защо трябва да стоят мирно и да мълчат? Защо трябва да носят униформи? А какво ще кажете за тестовете, с които би трябвало да докажат, че са се научили на нещо?
Развили сме модел, който увековечава и преповтаря последователи на една и съща система, която превръща хората в обикновени човешки същества.
За щастие много хора работят за преосмисляне на образованието чрез неформално образование, хак-образование и домашно образование.
Може би никога не сте се замисляли за това, но то се случва.
Тихомълком хората се пробуждат и осъзнават колко е безумно да живеем в това общество. Погледнете тези нови действия и опитайте да мислите, че всичко, на което сме научени досега, е нормално. Аз не мисля, че е.
Нещо изключително се случва.
Автор: Густаво Танака