Убиха детето ни, изпратихме го живо и здраво в клас, плаче бащата Бисер.

В Славяново обявиха траур.

Не се знае защо двете момчета са се спречкали.

В училището влизат психолози – ще работят с децата и учителите.

Директорката на училището Лиляна Манолова разказва какво се е случило в часа по биология.

10,05 ч, сряда. В основното училище “Христо Ботев” в Славяново започва третият час. Учителката по биология Бенкова влиза в VIII клас и пише в дневника.

Тя не вижда как двама ученици се спречкват за нещо. Тонимир удря по брадата Радо.

Той се заваля, пада по очи, после се обръща по гръб и почва целият да трепери и да се гърчи. Двете момчета са трети братовчеди.

“Колежката Бенкова веднага реагира, намесват се чистачката, портиерът, учителят по физкултура. При масажирането физкултурникът отчита, че сърцето на момчето бие много учестено.

По-късно лекарите са казали, че пулсът му е бил много висок. Въобще нямаме обяснение как един-единствен удар може да предизвика най-страшното.”

Това разказа в четвъртък директорката на училището Лиляна Манолова.

17 деца са в класа, но не всички са били по време на трагедията. Някои са дошли, когато са реанимирали Радо, други – докато го изнасяли.

Съучениците разказват, че не искат да влизат повече в тази класна стая – още е пред очите им падналият и агонизиращ Радо. Как ще учим, питали децата. Учителката Бенкова е в шок и не може да говори.

Вчера училището беше отворено, всички педагози бяха на работа и по обед очакваха екипа от двама психолози. Кметът на Славяново Христо Таренгов обяви траур заради нелепата смърт на осмокласника.

“Радо имаше заболяване на очите, правени са му много операции. Родителите се бореха да спасят зрението му. За други болести обаче не знаем.

И двете деца не са лоши. Тонимир не е проявявал агресия. Никой не знае защо момчетата са се спречкали, вероятно е било нещо дребно.

В училище нямаме сериозни прояви на насилие и агресия, пояснява Манолова, която ръководи “Христо Ботев” от 16 г.

В четвъртък в училището подреждаха траурен кът за Радо. Преподавателите не знаеха дали задържаният Тонимир е освободен от ареста.

“Учителката Бенкова даде първа помощ на осмокласника. Обърна го на една страна и започна масажи на сърцето му. На ръце понесох Радо от класната стая на първия етаж. Лицето му взе да посинява, на устата му беше избила пяна, от носа му потече кръв, по-скоро розова на цвят.

Държали сме го в училището най-много 3-4 минути. После 5-има го закарахме в поликлиниката, която е на 500 м. Оттам доктори казаха, че пулсът му е много ускорен, а кръвното му е към 200. Към 14 ч разбрах, че е починал”, описва портиерът Исмит Синан.

“Убиха детето ни! Изпратихме го живо и здраво на училище. Сега купуваме дрехи за погребение. Не съм разбрал обаче защо е станало спречкването”, плаче съсипаният баща на Радо – Бисер.

Пред скромната къща са се събрали роднините, жените вият и нареждат с глас, мъжете са просълзени.

Според бащата Бисер синът му е получил два удара с юмрук – единия във врата, другия в стомаха.

Тонимир пък бил пакостлив – веднъж заврял главата на Радо в решетка, друг път счупил прозорец, носел си и ножче в джоба, твърдят опечалени роднини.

“Ради беше уважително момче – много обичаше да се занимава с дечица и те все го търсеха. Харесваше птиците. Лястовицата в гнездото под покрива на къщата ни се беше заплела и Ради хранеше малките ѝ. Тате, викаше, лястовичките носят късмет. Какъв късмет бе, сине? Господ първо взе крака ми, сега и теб”, избухва в ридания Бисер.

Той е инвалид, кракът му е ампутиран. Радо много помагал в  домашната ферма – грижел се за 3 телета, 10 прасета и 7-8 зайци.

“Искаше да стане автомонтьор, канеше се да учи в Плевен. Мечтаеше да поправя колите в къщата на брат си в Славяново”, съкрушен е Бисер.

“Радослав стоеше на първия чин, той е с вродена катаракта. Изнемогвахме, но му купувахме скъпи очила. Правени са му и операции. С иглата и тия 2 ръце 25 г. храня семейство”, потъва в скръб майката Елка.

Тя е шивачка. В сряда била вкъщи, подготвяла се за работната смяна. “Лельо, от класа на Радо съм. Елате в болницата, че той си глътна езика”, обадило ѝ се момиче в 10,29 ч. Елка незабавно звъннала на семейната лекарка и тя потвърдила: “Радо е при нас.”

Майката спряла кола на улицата, за да стигне по-бързо при момчето си. Не я пуснали. Пред лекарския кабинет чакали хората от училището. По някое време излязъл спешният екип от Плевен. Лекарката мълчаливо погледнала майката.

“Отиде ли си момчето ми, попитах и повече не помня”, проплаква Елка.

Преди да тръгне към болницата, тя се обадила на майка си и свекърва си. Поръчала им да палят свещи и да се молят за Радо. Като видяла 6 полицейски коли пред спешното, я жегнало, че е станало най-лошото.

Радо е на 14 г., роден е през септември. Извадихме му лична карта преди 2-3 месеца, сега държим смъртния акт.

Синът не можа да отиде на бала, нали завършва VIII клас. Затова ще го изпратим в костюм, проплакват майката и бащата.

Източник: 24chasa.bg