Банско.Февруари 2013 година. Бременна в 9-ти месец с второто си дете, излизам с първото да купя тиквички за супа.

Имам около 4 лева на стотинки в чантата. Влизаме в магазин на главната улица в Банско и още на входа дъщеря ми възкликва „О,любимите ми плодове“!

Поглеждам в ъгъла и виждам цената – 180.00 лв килограм.

Хладнокръвно с лека насмешка избирам ДВЕ череши и се оказва, че не ми достигат 0.60 лв.Оставям ПО-ГОЛЯМАТА, плащам 2.20 и след снимка на стоката излизаме от магазина съответно без тиквички.

Дъщеря ми лапа черешата и с „пълна с пари“ уста промърмори: „Мамо, някой път като слушам пак, ще ми купиш ли още една черешка!?“

Как се отговаря на този въпрос, зададен от 3 годишно дете?
(Още пазя костилката в портмонето си)