Проф. Валентин Босевски, министър на околната среда по времето на кабинета на Любен Беров, съобщи в предаването „120 минути” миналата неделя, че от години уранът влиза неканен в домовете на десетки хиляди и откриването му във водата сега не е инцидент.
Заради големия зрителски интерес, той отново гостува при Светослав Иванов. Професорът нарече сравненията, които са се появили между наличието на уран в питейната вода и Чернобил глупости и абсурд.
„Чернобилският синдром е предмет на психологични изследвания на цели институти. Той включва възникване на тежка радиофобия у населението, включва недоверие на хората към държавата, която е гарант за тяхното благополучие заради това, че по време на Чернобил имаше така нареченото информационно затъмнение. Аз го наричам лъжа, скриване на истината”, каза проф. Босевски.
По време на аварията в Чернобил той е бил началник на Центъра по радиационна защита и ядрена безопасност.
„Искахме и казахме истината за Чернобил. Обединихме се ядрени физици от катедра „Атомна физика” на Софийския университет и военни медици от ВМА и почти нелегитимно изследвахме съдържанието на радионуклиди в населението на Южна България.
Българите от Южна България получиха най-високи дози от двойката Цезий 137 – 134. Българските дечица получиха най-висока еквивалентна доза в щитовидните си жлези от йод 131, а СЗО ни обяви като най-незащитена нация”.
„Това са децата на Чернобил. След 10 години проговори проф. Бобев, директорът на Онкохематологичния детски педиатричен институт, който обяви, че ракът на щитовидната жлеза у децата, който е доста несвойствен за тази възраст, е нараснал 5 пъти.
Нашите деца, особено в планинските райони, пиеха мляко със съдържание на йод 131 от порядъка на 40, 60, 100 до 200 000 бекерела на литър”. С една чаша от 200 мл. мляко с това съдържание на йод, детето вече е изчерпало доживотната си доза за йод-131, допълни професор Босевски.
„Сравнението с Чернобил е гавра с интелекта на българската нация. Никой да не го прави, защото ще срещне отпора именно на хората, които изследваха обстановката с Чернобил”, каза още професорът.
Докато е бил министър на околната среда, Босевски е създал план, с който да се ликвидират последствията от уранодобива, който представя на германците.
„Това съвпадна с периода, в който България трябваше да изплаща падежите по кредитите на външния си дълг. Двете дини под мишница бяха илюзия. Тогава експерти, чиято заслуга е да направят този проект, стимулирани то мен да направят този проект, стигнах до Хелмут Кол. В един протоколен разговор получих мълчаливото му съгласие. Само, който не се е срещал с него, не знае какво е това.
При визитата на немския президент Херцог, германската страна в една голяма делегация, където е включен и първият финансов министър на Германия, ни поставя условия българската страна от много високо ниво да помоли да започнем преговори за сторниране на дълга. Тогава аз вече не бях министър”.
Няколко години Босевски е работил по проекта за замяна на част от дълга срещу ликвидирането на последствията от уранодобива. Германците са казали „Само повдигнете въпроса на най-високо ниво“, но това не е било направено.
Той е говорил и с министър-председателя, също и с външния министър Георги Пирински. Информирал е и други институции, но мечтаната българо-немска сделка е пропаднала.
„Имаше реалната възможност да покрием сумата, изчислена от наши експерти като необходима за ликвидиране на последствията от уранодобива, някъде около 172 млн. долара.
