Иво Танев е от хората, които не пестят нито факти, нито емоции, нито образно мислене. Той говори това, което мисли и има болезнено чувство за справедливост. Преди години водеше култовото предаване „Треска за злато” в bTV, а днес признава, че не е правил компромис със съвестта и принципите си – нито тогава, нито сега.

– Иво, в социалната мрежа изразяваш интересна позиция относно все още бурно дебатираната тема за завишените нива на уран във водата в Хасково. Какво убягва на хората в осмислянето на тази ситуация?

– Хората са манипулирани постоянно от медиите и по такъв начин, че са наплашени за всичко, включително в огромни степени и по тази тема. А всъщност проблем с водата в Хасково няма проблем. Тя е била винаги такава и поколения наред са пили от нея. Няма нищо ново. В Хасково проблемът е жалък, смешен, няма такова нещо. Нормите във водата там са променени преди няколко години и вече тя е с малко повече уран, отколкото е била преди няколко години – но всъщност е така от много време. Това ми го потвърди и предишният кмет, с когото сме близки приятели, съсед ми е на морето. Всичко това е невиждана медийна манипулация!

– А тоталната липса на чувство за хумор в хората как си обясняваш? Те реагират свирепо и с всевъзможни словесни изстрели.

– Няма чувство за хумор. Хората го загубиха, защото живеят под страхотен стрес. Тези бързи комуникации, технологии влияят изключително много – хората полудяват от тях, без да си дават сметка, без да го проумяват. Колкото повече се обграждат с такива технологии, колкото по-информирани са, толкова по-стресирани стават. Преди, когато не бяхме толкова информирани, живеехме по-спокойно. Информацията, в този смисъл, ни влияе като дрога! Ние сме изключително неспокойни, нервни, притесняваме се за всяко нещо. Повечето хора обаче така и не го съзнават, а всичко това после рефлектира и върху чувството за хумор.

– Радой Ралин казва: „Как ме мъчи всеки ден тоз въпрос трагичен – хем да бъда откровен, хем да бъда симпатичен.” И думите му днес май звучат особено актуално?! А ти си от най-несимпатичните хора, защото си все болезнено откровен…

– О, да! Абсолютно! А това е стара истина. И аз често го цитирам. Аз съм директен човек, ти знаеш, но виждам как точно този тип поведение възпламенява най-много отсрещната страна. Откроявам напоследък една категория хора, които завиждат за това, че самите те не умеят да заявяват себе си по ясен и категоричен начин. Не могат да си изразяват мнението. И се дразнят жестоко всеки път, когато някой друг го прави. Изпитват една първична завист.

– Говориш за комплекси, дефицити, които в повечето случаи не се възприемат като такива, но рефлектират във всичко…

– Точно, да. Такива хора, уви, са много дребни, защото бълват злоба, жлъч, агресия, а всъщност не умеят да противодействат по друг начин, нямат речник, липсва им умение да се себе отстоят. С такива се сблъсквам постоянно.

– Липсва ли ти телевизията? Защото там поне имаш трибуната, от която да изразиш цялата тази специфична твоя болезнена директност.

– Честно казано телевизията не ми липсва. А и аз съм непрекъснато канен там – като гост, като коментатор. Преди около месец бях в bTV – коментирах всяка сутрин и наблюдавах точно това – как възприемат хората директността. Има такива, които много се кефят, когато чуват истината, поднесена без заобикалки, но има и такива, които не искат това да се случва. А има и друго – който и да попиташ какво мрази най-много, 99 % от хората ще ти отговорят, че това са лицемерието и лъжата. А аз това съм го експериментирал. В момента, в който на този човек, който казва, че мрази лицемерието и лъжата, му кажеш истината, вече той ти става враг. Започва да ти се зъби, да те обижда. И ти става ясно за какво иде реч. Едно говори, друго прави.

– Споменаваш bTV, а преди години, когато си тръгна от там, в качеството си на телевизионен водещ, го направи с думите, че не желаеш да бъдеш част от „неадекватни схеми”. Сега отново сме в епицентъра на скандала – покрай случая със спряното за пореден път предаване на Слави Трифонов и гостуването в него на напусналия наскоро Нова телевизия разследващ журналист Васил Иванов. Какво мислиш за тази ситуация?

– Да, добър паралел правиш, макар ситуацията сега между Слави Трифонов и телевизията да е доста по-сложна, отколкото беше моята преди години. Няма само бяло, нито само черно – окаляно е всичко. Нищо от това, което се случва в този казус, не е случайно, помни ми думата. Това са опитни хора, които не си оставят каруцата в калта… Преди години, когато моето предаване беше спряно, ние имахме най-верния показател за това дали сме гледани – телефонната линия, на която хората звъняха нон стоп. Ако рейтингът може да бъде манипулиран, то телефонните обаждания на живо няма как. И тогавашният програмен директор на bTV Апостол Пенчев дойде и ми каза, че е получил информация, че имаме нисък рейтинг. А ние получавахме на денонощие по 300-400 хиляди обаждания на хора за участие в „Треска за злато”. Неадекватна история се получи, затова и си тръгнах.

– Каква е схемата на Слави Трифонов в такъв случай, образно казано, ако приемем, че в поведението му всичко е добре обмислено и без случайни ходове?

– Слави е играч, разбира се, че няма нищо случайно. Но тук има и друго – той е от години в телевизията и отлично знае как се формира и пази екип. В момента целта му е да запази екипа – който нито се храни, нито се поддържа лесно. Това са много семейства, които разчитат на него. Но пак ще кажа – никой в тази схема не е цвете за мирисане! Мръсотията е в посока и bTV, и Нова телевизия. Иначе със Слави се познавам от години – навремето бяхме в една гримьорна и аз бях единствен допускан от него, когато се приготвяше. През годините той много се промени – мина през много удари, което неминуемо оставя отпечатък навсякъде.

– Някога налагали ли са ти цензура?

– Никога. Опитвали са се, но неуспешно. По времето, когато моето предаване беше в ефир, се говореше не толкова за цензура, колкото за закона за хазарта. Нямах право да подтиквам хората към хазартна игра – нещо, което винаги съм спазвал. Намерих начин и съм го правел, без да нарушавам закона, в продължение на 7 години всеки ден!

Преди известно време ми предложиха да правя едно публицистично предаване в една от телевизиите. Единственото, което казах, е: „Знаете, че аз говоря директно, нали…”, а отговорът беше: „Добре, но ще получиш списък с хора, за които не може да се говори”. Казах „Довиждане” и приключих с темата. Опитаха се да ме спрат с думите, че трябва от време на време човек да прави компромиси, но няма как да се получи при мен.

– Означава ли това, че си безкомпромисен човек?

– Склонен съм да правя компромиси за близки и приятели. Но за такива мизерни неща не мога да направя. Съществото не ми го позволява, сигурно ще получа вътрешно душевни разкъсвания. Имам хиперразвито чувство за справедливост, затова и не го правя, защото сигурно после ще се разболея.

– Сигурно и поради тази причина те няма в ефир днес?!

– Точно така е. Но на мен не ми липсва телевизията. Дори ме канят по-често, отколкото трябва, често започнах и да отказвам, защото не мога да се проявявам непрекъснато. Приемам, само когато преценя, че наистина има какво да кажа и си заслужава. Не държа толкова да се показвам.

– И въпреки че си участвал неведнъж в риалити формати, нямаш статут на риалити звезда, който мнозина превръщат дори в професия днес!

– О, да. А аз изобщо и не общувам с такива хора. И когато участвах във „ВИП Брадър”, постоянно казвах истината директно – на живите ефири, затова и толкова бързо станах неудобен, омразен и т.н. Иначе вътре всичко се манипулира. Но когато кажеш истината, моментално ставаш неудобен и все намират как да те окалят. Това е нещо толкова смешно, жалко, даже забавно, че няма накъде повече. Мине не мине и някой намеси и чалгата, че тя е много оборотна тема, пък после се чудиш колко злоба и омраза има.

– О, на теб също са ти лепвали етикет „чалга певец”, нищо че запявайки поп фолк навремето, ти всъщност експериментираше с реакциите на хората…

– Именно, да. Ето ти поредното потвърждение. Страшна работа е! А тогава аз наистина направих просто един експеримент, за да покажа какво иска и търси народа – но почти никой не си даде тази сметка, включително и много топжурналисти, на които обясних защо го правя. Че това е моят виц към хората. Те написаха „Тенор запя чалга, отдаде се на поп фолк”. Много топжурналисти нанесоха жестоки и непоправими вреди на обществото ни.

източник: ШОУ