Руският сайт liveinternet публикува една истинска история за изцелението на 20-годишен младеж, болен от рак в четвърти стадий. Разказът се позовава на споделеното от Олга Михайловна, лекар-стоматолог и майка на болния младеж. Синът й е страдал от рак на гръбначния мозък и саркома. При разсейките, които имал, включително в главния мозък, синът на Олга – Иля, не можел да се оперира. Според лекуващите на младия човек му оставали броени дни.
Иля не можел да ходи и изобщо да се движи самостоятелно, залежал се. Тежал 40 килограма при ръст 178 см. След като медицината се оказала безсилна, майката решила да се бори за сина си чрез методите на народното лечение.
Терапията започнала с очистване на организма чрез клизми, за да се неутрализира раковата интоксикация. Течността за клизми приготвяли така: на два литра вода добавяли водна чаша сок от червено цвекло и една супена лъжица лимонов сок. Очистителните процедури се правели два пъти дневно в продължение на десет дни. През цялото това време Иля не хапнал нищо, пиел само вода.
След очистването Олга започнала постепенно да захранва сина си – първо с половин чаша портокалов сок, сетне с плодове – ябълка и киви, след няколко дни с картофено пюре. Цели три месеца Иля събирал сили за живот, без да приема никакви протеини: майка му го хранела с плодове, сурови и варени зеленчуци с растителна мазнина и сол. Към края на този срок младежът живнал – започнал да събира сили и да трупа тегло. Метастазите в главния мозък изчезнали, но тялото на болното момче започнало да отича. Тогава Иля споделил с Олга, че се чувства по-добре, когато яде само сурова храна. Едва тогава младият човек научил за съществуването на суровоядството и решил да се придържа към тази система на хранене. Междувременно вече била опровергана прогнозата за близката му смърт; изминали десет месеца, през които Иля не приемал протеини.
Суровоядството се оказало сериозно изпитание
Младежът си дал сметка, че е зависим емоционално и физически от готвеното. Имал сривове, в които умирал за варена храна и се домогвал до нея, но после пак се връщал към суровоядството. В момента този човек живее като заклет суровоядец – вече цяла година. Туморите и отоците му ги няма, теглото му е достигнало 78 килограма. Постепенно Иля се е възстановил до такава степен, че може отново да ходи на лекции и да продължи следването си. Който го види не може да предположи, че преди година-две същият човек е бил на смъртен одър, с последен стадий на рак, обречен.
През същото време Олга, виждайки успешното възстановяване на сина си, споделила терапията и с други раково болни. На всички, които се интересуват от тази терапия, тя препоръчва на първо място да се откажат от храните с високо протеиново съдържание – мляко, месо, яйца, риба, бобови храни. Основа на храненето са суровите плодове и зеленчуци. Този режим на хранене трябва да се поддържа от една до пет години, за да се изключи появата на рецидиви.
Много важно в такива случаи е и убеждението, че ракът МОЖЕ да се лекува и че болният от рак не е обречен.
Всъщност руската стоматоложка е прилагала при лечението на сина си противораковата диета на холандския лекар д-р Моерман.
Противораковата диета на д-р Моерман
Темата за раковите заболявания за жалост е все по-актуална по целия свят. Науката усърдно работи за преодоляването на страшните страдания и доказателство за напредък в тази посока са постоянните съобщения за успехи както на официалната, така и на народната медицина. Много от лечебните технологии включват специални системи на хранене, които или предотвратяват, или съдействат за лечението на ракови заболявания. Такива са системите Ревичи, Герсон, Бройс, Ниши, Гоулер, на Галина Шаталова и други. Тези системи като правило са ориентирани към вегетарианското хранене и традиционни хранителни системи като йога и аюрведа.
Една от най-популярните и действени системи на противораково хранене е диетата на доктор Моерман. Както е добре известно, той е холандски медик от миналия век, доживял до 96-годишна възраст.
Д-р Моерман доказано е помогнал на стотици хора да се излекуват от рак. Потвърдено е чрез специални изследвания, че чрез неговата система на хранене от 150 раково болни – 115 са се излекували напълно. Въпреки доказателствата обаче методът на д-р Моерман не бил признат лесно. Представители на медицинските кръгове подлагали на съмнение противораковата диета на холандския лекар, аргументирайки критиката си с това, че въпросната система изглежда твърде проста. Тя е твърде обикновено, лесна за практикуване и достъпна!
Но въпреки това чрез нея д-р Моерман излекувал не един пациент, отписан от официалната медицина като безнадежден случай. Признанието дошло едва през 1987 година, когато холандското здравно министерство официално одобрило метода. Теорията и практиките на д-р Моерман са били поддържани от научни светила от ранга на Лайънс Полинг, два пъти лауреат на Нобелова награда.
Но с какво всъщност методът на д-р Моерман е така полезен за човешкия организъм? Благодарение на него имунната система укрепва, а обмяната на веществата се стабилизира. То става чрез естествените продукти, с които човек се храни редовно. Това са плодове, зеленчуци, натурални сокове, пълнозърнести храни.
Ето например как изглежда храненето на онкологично болен човек по системата на д-р Моерман: на закуска имаме прясно изцеден сок от два портокала и един лимон, филия пълнозърнест хляб – по възможност от едро смляно брашно. Това може да се редува с овесена каша с плодове и зелен чай. За втора закуска може да се вземе сок от ябълка и червено цвекло и плодове. Обядът е каша от цели зърна, например елда, или кафяв ориз, зеленчуци на пара с малко краве масло, зелена салата с лимонов сок и зехтин, плодове.
Не е трудно да се информираме за системата, но е важно да знаем не само кои са полезните храни – а и кои са нежелателните при ракови заболявания. Може да се ядат: сурови или приготвени на пара зеленчуци – зелен грах, картофи, магданоз, бяло зеле – включително кисело, ревен. Плодове, натурални сокове от плодове и зеленчуци – портокалов, лимонов, ябълков, морковен, от цвекло. Пълнозърнести храни – хляб, бисквити от едро смляно зърно, кафяв ориз. Трици – овесени, пшенични, ечемичени, царевични. Още: яйчен жълтък, мед, билков чай различни видове, студено пресован зехтин, морска сол.
Не бива да се приемат: силно кафе и черен чай, бобови храни, бял хляб и макарони, тестени от бяло брашно, подсладени бисквити и торти, кексове, месо и животински мазнини, бульони от птиче или червено месо, рафинирана захар, риба и морски дарове, млечни продукти – пълномаслено мляко и мазни сирена; маргарин, яйчен белтък, гъби и гъбен бульон, рафинирани растителни масла, консерванти и оцветители, готварска сол, алкохол, тютюн.
Методът на д-р Моерман се ползва с уважение и признание от много лекари по цял свят, а в родината му Холандия съществува асоциация на привържениците му, която наброява повече от 10 000 членуващи.
Системата за хранене на Галина Шаталова
Още една система на хранене, разработена от Галина Шаталова, доказва, че е възможно да се опровергаят немалко медицински теории. Важно е да се разбере философията на нейната система на хранене, която има няколко основополагащи принципа.
1. Най-напред Галина Шаталова счита, че първостепенно качество на целебната храна е биологическата енергия. Преди всичко – директната слънчева енергия. Организмът не се нуждае от калории, а от енергията на активните молекули. В растенията такива са 100% от молекулите, в месото на тревопасните животни – 10%, в месото на хищниците само един процент. В продукти като захар, брашно, нишесте изобщо липсват такива молекули. А ако в една храна от подобен род има и вредни добавки като консерванти и оцветители, тя изобщо не става за ядене. Опасна е. Това разбиране позволява да се направи скала за полезността на храните. Полезни са живите тъкани на растенията, които съдържат слънчева енергия. Полезно е също прясно издоеното мляко, суровото яйце.
От такива храни човешкият организъм получава повече енергия, отколкото ще изразходва за усвояването им. Такава жива храна в менюто трябва да имаме около 80%. Всяка преработка намалява полезността на храната – сушене, варене, подквасване. Безполезното е вредно за организъм, който се стреми да оздравее – защото ползата от такава храна е малка, а разходът на собствена енергия за усвояването й е голям. Категорично вредно е онова, в което липсва директната слънчева енергия – месо, риба, гъби, кашкавал и сирена, всичко варено, печено и пържено.
Особено вреден е хлябът с мая. Галина Шаталова твърди, че хлябът е възможно най-вредният масов продукт и че именно той е отговорен за деградацията на човешкото здраве в масов план.
2. Второ целебно качество на храната е нейната автолитичност, т.е. възможност за самопреработване. Всички живи клетки имат собствен запас от храносмилателни ферменти – лизосоми. Нещо като вътрешни стомахчета. Когато клетката загине или остарее и иска замяна – лизосомите се включват и я “разглобяват” на прости вещества. Ако лизосомите не съществуваха, тялото не би могло да възстановява тъканите си, а храната – да се усвоява нормално. Т.е. попадайки в нечий стомах, живите клетки всъщност се самопреработват. Техният принос в храносмилането може да е огромен – до 90%. Оттук и изводът – нормално се усвояват само живите комплекси. За да усвоява захар, протеини или мазнини във фабрична опаковка, тялото трябва да произведе огромно количество ферменти и други храносмилателни компоненти, т.е. да замени функциите на лизосомите. Така например бялата рафинирана захар похабява за усвояването си толкова витамини и калций, че любителите на сладкиши на практика разрушават зъбите си. Препоръчва се – за съхраняване естествените качества на живата храна – тя да не се готви повече от 2-3 минути, когато се налага. И термообработката й не бива да е при температура над 100 градуса. Храната, която сме убили термично, губи химическата си стабилност. Същото е с консервираната храна. Същото е и с подгрятата вчерашна храна. Храната трябва да се приготвя и изяжда, да не се правят някакви заготовки, особено с мазнини. Мазнината трябва да се използва само в краен случай и по малко.
Вредно е да се пие вода или каквото и да било по време на хранене: така стомахът трябва да произвежда голямо количество киселина и ферменти. Ето защо боледуваме от гастрити и язви още на 30-40 години.
Храната трябва да е сезонна: през пролетта повече зелени растения, през лятото и есента – плодове и зеленчуци, през зимата тикви, кореноплоди, зърна. Самата Шаталова, както и пациентите й, се хранят два пъти на ден, а още по-добре веднъж, при това вечер. Според нейната програма дори при усилен физически труд е достатъчен дневен прием от 1000 килокалории. От тях около 800 трябва да са свежа храна, за да няма натрупване на токсини и шлаки в тялото и за остаряване още на 70 години!
Методът на д-р Марк Герсон
Той е изграден на очистването на организма чрез клизми. Тъкмо този метод е бил приложен от майката на онкологично болния Иля (вижте началото на този текст). Течността за клизми се приготвя от два литра вода с температура 38 градуса, водна чаша сок от цвекло и супена лъжица пресен лимонов сок. Прилага се на онкологично болни два пъти дневно. Два месеца се спазва диета без протеини.
Прилага се и немска сокова диета. Ето нейното разписание: в 6.00 сутринта – 115 г сок от моркови, в 6.30 – 115 г дестиллирана вода, в 7.00 – 115 г лимонова вода, в 7.30 – 115 г дестилирана вода, в 8.00 – 115 г сок от моркови. През следващите пет цикъла с редуване на вода и сок на половин час, вместо лимонова вода се препоръчва сезонен сок от пресен плод или зеленчук. Последният прием в 20.00 часа е със сок от моркови. Лимоновата вода се прави от 30 г лимонов сок и 300 г дестилирана вода, това е количество за два приема. Това разписание се спазва стриктно в продължение на една седмица. Не бива да се яде никаква захар, може само по малко мед. 2-3 пъти на ден се правят контрастни душове. Добре е да има предварителна ведра настройка, да се ходи на разходки.
Опитът сочи, че следването на подобни диети в много случаи помага за лечението на онкологичните заболявания, дори в много напреднал стадий. Немалко специалисти по лечебно хранене са на мнение, че подобни програми трябва да се спазват и след излекуването от рак, за да не се проявят рецидиви. Една до пет години, а най-добре цял живот.