Трудно можем да харесаме собственото си лице на снимка, но когато го виждаме в огледалото не спираме да му се възхищаваме Не винаги сме доволни от онова, което виждаме в огледалото

Случвало ли ви се е, разглеждайки снимки от някоя веселба, да се учудите: „Нима наистина изглеждам така?“. И колкото и да е тъжно най-често изненадата не е приятна. Но този феномен има научно обяснение.

Разбира се, всички прекрасно знаем как изглеждат лицата ни в огледалото. Проблемът е,че сме свикнали да възприемаме собствените си образи „обърнати“.

Психологическият ефект, за който става дума, се нарича „ привързаност към видяното“. Този термин е формулиран през 1968 г. от психолога Робърт Зайонц.

Същността на феномена е в това, че човекът подсъзнателно отдава предпочитание на това, което вижда най-често. Зайонц проверява този ефект с различни неща – от форми до изражения на лица и дори, колкото и да е странно, думи.

Тъй като най-често се виждаме в огледално отражение, това изображение става за нас предпочитаното. Но практически няма идеално симетрични лица. И когато лявата и дясната половина на лицето ни сменят местата си, те започват да ни изглеждат чужди и непривлекателни.

Не ви ли се струва, че това обяснение е прекалено просто и неправдоподобно? Имате прекрасен шанс да се убедите в правотата му. Просто погледнете своя снимка в огледално отражение. Да, огледалото лъже и вие може би сте много по-привлекателни, отколкото ви се струва. Но това е малко вероятно.

При друго изследване е установено, че хората имат склонност да виждат себе си малко по-симпатични, отколкото са в действителност.

При един от експериментите изследователите използвали реални снимки на мъжко и женско лице (в средата), с компютърни изкривявания в различна степен (отдясно и отляво), които им придават привлекателност или непривлекателност.

С помощта на програмата Photoshop изследователите „съединили“ реалните фотографии на участниците с лицата на двама души от същия пол-единият по-привлекателен, другият – не толкова.

След това смесили реалните фотографии с различни версии на „комбинираните“ лица и помолили участниците да посочат своите собствени, реални фотографии. Повечето разпознали себе си в „подобрените версии“.

Излиза, че причината хората да не могат да се видят такива, каквито са в действителност е не само феноменът „привързаност към видяното“. Тенденцията да приемаме желаното за действителност също играе своята роля…