Не мога да си спомня кога булото се появи за първи път на  врата ми. Дали беше в колежа? Или в гимназията? Аз съм на 34 години, така че беше поне преди десет години – толкова отдавна бях започнал да мисля за него като част от моята естествена анатомия, като луничка или белег по рождение(бенка).

Колкото размер на половин топче,  бенката беше гладка и трудно забележима, ако не съм я търкал. Но аз я търкам през цялото време. Горката седи точно там, където яката на ризата ми лежи на врата ми, а триенето на ризата изглежда я дразни. Накрая я докосвам или надрасквам отчаяно, докато работя или шофирам.

В най-ранните дни, си спомням, че беше нещо съвсем малко – почти като пъпка. Отначало,  дори си мислех, че наистина е пъпка.

„Това вероятно е още по-лошо“, казва Адам Фридман, доктор по дерматология в университета „Джордж Вашингтон“.

Какво е доброкачествена киста?

След като научих, нека опиша усещането и местоположението на моя малък приятел, Фридман казва, че вероятно имам „епидермоидна киста“. Тези доброкачествени (неракови) бучки се формират от натрупване на кератин – вид протеин, който съставлява най-външните слоеве на кожата – и са склонни да се появяват на врата или торса на лицето, обяснява той.

„Основните клетки (ракови) в базалния слой, понякога, могат да имитират киста“, казва още той. Но докато кистата се чувства като подвижна маса под кожата – нещо, което можете леко да изместите, клетките в базалния слой, са по-повърхностно и не се чувстват като малка „топка“, която може да се мести. (Тъй като двете са толкова сходни, определено трябва да видите дерматолога си за всяко съмнително изглеждащо място, което не е изчезнало повече от два месеца.)

„Епидермоидните кисти са изключително често и често се получават от космения фоликул, който се е сгънал в себе си“, казва Фридман.

Независимо дали проблемът е неправилно нарастващ фоликул или някаква друга незначителна кожна тъкан, под кожата се образува торба, който след това запушва кератина. Резултатът е твърда, гладка буца, която може да нарасне до диаметър5 см., обяснява той.

Моята, никога, не е била толкова голяма. Но е забележима. Всеки, който е галил главата ми, е забелязвал това, а жена ми от време на време ми го изтъква с полезни коментари като: „Работата на шията ти изглежда наистина нажежена(червена) днес“.

Фридман казва, че джобът на кератин в епидермоидната киста е „като Вегас бюфет за бактерии“ и може да се зарази. Ако това се случи, кистата ще бъде „червена, гореща, подута, нежна и може да развие пустула, която в крайна сметка може да попадне и да се отцеди“, обяснява той. Възможно е образуването на постоянни белези или обезцветяване

Никога не съм имал такова нещо, за което съм благодарен. Но кистата ми е досадна и аз съм съзнателен за нея, когато нося тениска. Други хора – родители или приятели – също го правят от време на време. „Имате бучка на врата си“, казват те.

Много благодаря.

Какво може да се направи за доброкачествена киста?

В продължение на години се замислях да я премахна. Но това не изглеждаше като достатъчно добра оферта, за да ме убеди да   направя посещение при лекар. Както и насрочване на последваща среща със специалист, за да бъде премахната.

Но един проблем със стомаха ми, който миналата зима ме принуди да посетя своя лекар стана причина за откриване на киста. Казах й за това и тя ми предложи да се свърже с хирург на име Алън Шурихт, който е клиничен професор по Стомашно-чревна хирургия в Медицинската гимназия на Университета в Пенсилвания.

Първата ми среща с д-р Шурихт продължи около две минути. Той гледа буцата ми и потвърди диагностиката на Фридман по телефона за доброкачествена епидермоидна киста. Той обясни, че по време на следващото ми посещение, ще приложи местна упойка и ще отреже кистата.

Ще остане белег – каза той, – но ще направя разрез по естествените гънки на врата ти, така че трябва да е почти незабележим.

Какво е чувството да ти премахнат доброкачествена киста?

Седмица по-късно се връщам в кабинета му и легнах на масата, докато той ми обясняваше, че бодът от анестетичната спринцовка ще бъде единствената болка, която ще почувствам по време на процедурата. Той проби иглата в областта около кистата ми, което се почувства толкова приятно, колкото бихте очаквали. (Не е нещо лошо, но не и хубаво.)

Започнахме с приказки за голф – за скорошната победа на Серджо Гарсия в „Турнира“ – и почти не забелязах, че той започна да работи върху мен.

– Достигнахте ли я? – попитах аз.

– Да, около половината.

Почувствах само нещо като натиск, като че ли той, нежно прободе врата ми през няколко дебели дрехи. От началото до края, цялата процедура отне по-малко от 5 минути.

След превръзване на шията ми, д-р Шурихт обясни, че е затворил разрез с два шева, скрити под кожата. Той ми каза да пазя зоната, обвита в продължение на 7 – 10 дни.

„Ако боли, може да вземете аспирин или ибупрофен“, каза още той.

А също добави, че първата година е била най-решаващото време за изцелението на белега. Затова трябва да използвам слънцезащитни принадлежности всеки път, когато съм навън. – Ако не го направите, ще трябва да излезете с ‘бяла’ лъжа, за да обясните малкия белег на врата си.

Времето тече, 2 седмици по-късно, и вече хирургичният прорез вече е незабележим – тънка червена линия, заобикаляща се от няколко малки синини. Дори в деня след операцията бях изпитал почти нулева болка.

Целият процес бе толкова лек, че се чудя защо не го бях направил преди години. Единственото ми притеснение сега е, че кистата може да се върне обратно.

– Възможно е – каза д-р Шурихт. – Но не се притеснявай, няма.

Баща ми беше по-малко оптимистичен. Казах му след факта за операцията и той каза: „Имах две от тези премахнати, но те се върнаха отново.“

Ще видим. Засега съм без киста и очаквам да дойде лятото..

Източник: menshealth.com