На смъртното си ложе Учителят повикал всички свои ученици, посочил онзи от тях, когото смятал за свой наследник, извадил една книга изпод възглавницата си и му я подал.

Книгата не била случайна, а една от големите тайни на Учителя, в която всеки от учениците му години наред мечтаел да надникне. Но Учителят грижливо я пазел. Четял от нея само нощем, на една-единствена запалена свещ. Държал стаята си винаги заключена и не позволявал на никого да влиза вътре без него.

И ето, настъпил часът, в който тайната била на път да се разбули. Учителят дал книгата на своя ученик със следната заръка:

– Пази тази книга като живота си. В нея е всичко, на което съм те учил. Пази я така, както я пазех аз. Тя ми бе дадена от моя Учител. Сега, аз я давам на теб. Тази книга е наследство!

Ученикът взел книгата и я хвърлил в огъня на камината в стаята. Всички останали възкликнали ужасено. Възмутен ропот преминал през тях. Но Учителят положил ръка върху главата на ученика си и го благословил:

– Ти знаеш! Ако беше запазил книгата, нямаше да бъдеш достоен да се наречеш мой ученик. Защото в нея няма нищо. Само празни листове. Ти я хвърли, защото си научил най-важния урок от мен: Никой не е длъжен да следва пътя на друг. Всеки трябва да върви натам, накъдето го заведе сърцето му.