Исскаме или не искаме да го осъзнаем и да го признаем пред себе си и другите – днес ние сме това, което сме избрали да бъдем вчера. А утре ще бъдем това, което избираме да бъдем днес.
Избрали сме да бъдем това, което сме, още преди да се родим. И потвърждаваме или променяме избора си всеки ден. Всеки Божи ден. Изборът ни може да е бил направен съзнателно, умишлено и целенасочено или пък несъзнателно и инстинктивно – но е направен от самите нас.
И колкото и да търсим вина за неприятностите и болките в живота си извън самите нас, или да се чувстваме като наказани понякога – това не е така.
Най-напред – ние, хората, не сме вечни. Човешкият живот наистина не е дълъг обикновено. И всичко, което ни се случва и което чувстваме и изживяваме тук е временно. Но понеже се вживяваме в този живот – забравяме истината. Ако изборът, направен от нас в миналото, ни кара да съжаляваме впоследствие за него – ние сме свободни винаги да направим – ако ще и рязко! – завой и обрат в живота, поведението и изборите си в бъдеще.
Ако пък ни харесва изборът, който сме направили преди – то можем да го поддържаме дотогава, докато ни харесва и ни носи щастие или пък чувство за лично достойнство, или нещо друго, което е ценно за нас. В съзнателното придържане към направения избор, в потвърждаването му е може би единственият смисъл на поддържането на статуквото и ежедневието ни, което се повтаря сякаш до безкрай…
Иначе – ако не ни харесва избраното – нямаме причина да не го променим. Ако човек избере с цялото си сърце нещо друго и се реши на промяна – рано или късно тя ще се случи и нищо не може да спре този процес. Въобще – утвърждаването или отрицанието на това, което сме избрали за себе си и за живота си преди, е нужно за развитието ни в бъдеще.
Защото Животът не е наказание дори за онези, направили много погрешни неща и избори в миналото си. Да, миналото и взетите в него решения и избори не могат да се променят. Но бъдещето може да се промени. Чрез настоящето и осъзнатия ни избор Днес. Защото такъв е замисълът, смисълът на живота ни тук, на този свят – защото ние сме Живи днес, защото имаме като дар шанса да се развиваме и променяме през всеки нов ден.
И заради този именно шанс не сме наказани с Живот, а сме дарени с такъв. Бог ни е дарил с шанс за развитие и достигане на по-високо ниво на съзнание. И заради този дар ние не сме затворници или заложници, а творци на нашата съдба, на нашия Живот. А дори когато не сме точно техни творци, не сме и техни жертви във всеки случай – а най-малкото техни съучастници.. Така е писано да бъде.
Да, Животът е дар. И вечен шанс за развитие за нас, хората. За душите ни. Да се научат… Да избират… Правилното. Според своите представи.Иначе нямаше да има смисъл да се събуждаме и да посрещаме новия ден, следващото утро от живота си, изгрева на слънцето, следващия избор, следващото житейско предизвикателство… А смисъл има.
Защото няма грешка. Има избор!
Но за това трябва осъзнатост.
И трябва човек да поеме отговорност. За собствения си живот.
Поемете я, ако все още не сте!
Поемете дълбоко въздух, простете си някак миналите си погрешни избори и с вяра и усмивка посрещнете Новия ден! Прекрасно е да се почувстваме и да бъдем по-мъдри днес и утре, отколкото сме били вчера…
Автор: Кристина Митева, из книгата „Слънчогледите се прераждат в слънца“. Текстът е публикуван със съгласието на автора.
Източник: HighViewArt
