Помните ли роклята, която побърка интернет преди две години, защото някои хора я виждаха в черно и синьо, а други – в бяло и жълто?

След двегодишен труд, анкетирани 13 000 души и публикация в Journal of Vision, ученият Паскал Валиш има теория защо, предаде Дневник.

През 2015 г. учените бързо установиха, че причината за разминаването е в начина, по който мозъкът „донастройва“ един цвят спрямо заобикалящите го.
Въпросът бе защо някои хора изключваха „синьото“, а други го виждаха.

Според изследванията на Валиш ранобудниците, идентифициращи се като „чучулиги“, виждат роклята в жълто и бяло, защото мозъкът им допуска, че я вижда в естествена светлина. „Совите“ пък допускат, че става въпрос за изкуствена светлина и това ги кара да я виждат в черно и синьо.

Предположенията на мозъка

От снимката не е очевидно на каква светлина е правена – дали на открито или на закрито? Изкуствена ли е светлината или естествена? В сянка ли е роклята, или е осветена? Тези неща имат значение, защото при липса на информация мозъкът прави предположения.

Той запълва липсващите данни с това, което му е познато, и с това, което „вижда“ най-често. Ако предположите, че роклята е в сянка, вероятно я виждате в бяло и жълто. Защо?

Понеже сянката означава по-голямо количество синя светлина, мозъкът автоматично „изключва“ виждането на късите дължини на вълните (които изглеждат синкави) и така кара самата рокля да изглежда жълтеникава.

Естествената светлина има подобен ефект – хората, които предполагат, че роклята е снимана на открито през деня, също я виждат в бяло и жълто.

Тъкмо обратното важи за хората, предполагащи, че роклята е осветена отпред или че е снимана на изкуствена светлина. Техните мозъци пренебрегват дългите вълни и те възприемат дрехата като синя и черна.

Сови и чучулиги

Хората правят различни предположения заради различните условия, на които са изложени. Теорията на учения е, че при равни други условия, чучулигите са изложени на повече дневна светлина (която идва на дълги вълни) и затова те са склонни да допускат, че роклята е снимана в такава обстановка и съответно да я виждат в бяло и жълто.

Важно е да се отбележи, че другите условия вероятно не са равни, отбелязва Валиш. Възможно е например на някоя сова да ѝ се налага да става рано, което ще промени възприятията ѝ. Той сочи обаче, че корелацията между биоритмите и възприемането на роклята е почти незабележима, но статистически сигурна.

Защо все още някой се занимава с това?

Самото съществуване на роклята промени цялото ни разбиране на цветното зрение, обяснява Валиш. До началото на 2015 г. това поле на науката бе замряло, защото в общи линии знаем как действа цветното зрение.

Роклята обаче обърна с краката нагоре предположенията ни, защото никой нямаше представа за причините за този феномен. „Беше като да откриеш нов континент“, казва той. Валиш сочи, че в последните месеци са били публикувани две сериозни научни изследвания, вдъхновени от роклята.

„Добрата наука изисква време. Преди да публикувам, искам да съм сигурен, че откритията ми са реални и ще издържат изпитанията на времето. Но този подход се среща изненадващо рядко. Сегашната ни научна атмосфера стимулира бързото публикуване и приоритизирането на количеството пред качеството, що се отнася до изследванията. Не е изненадващо, че регулярно изплуват скандали, които поставят под въпрос цели научни кариери и вероятно опровергват десетилетна работа.

По-голямата част от науката е затънала в репродуктивна криза – в социалната психология само 1 от всеки 4 открития издържа изпитанията на времето. Ситуацията вероятно е дори по-страшна в изследванията на рака или геномиката. Всичко това означава, че трябва да променим начина, по който правим наука. Цивилизацията се нуждае от изпитана, висококачествена наука, за да напредне. Колкото и невероятно да изглежда, изследванията на „роклята“ могат да поставят началото.“