Тази седмица за първи път ще бъдат публикувани хиляди документи с данни за военни престъпления, които разкриват ранни доказателства за нацистките лагери на смъртта, пише „Гардиън“.
Документите са изнесени тайно от Източна Европа.
Недостъпният до момента архив на Комисията на ООН за военни престъпления, датиращ от 1943 г., е достъпен в библиотека „“Винер“ в Лондон с каталог, който позволява търсене на информация онлайн.
Документите разкриват първите призиви от нападнати държави като Полша и Китай за преследване на военнопрестъпниците, т.е. още преди Великобритания, САЩ и Русия да организират Нюрнбергските процеси.
Архивът е засекретен в края на 40-те години на XX век. През същия период много осъдени нацисти са освободени предсрочно, след като антикомунистът и сенатор от САЩ Джоузеф Маккарти лобира за прекратяване на съдебните процеси срещу военнопрестъпници.
Достъпът до огромното количество доказателства и обвинителни актове съвпада с публикуването на книгата Human Rights After Hitler: The Lost History of Prosecuting Axis War Crimes на Дан Плеш – изследовател, който е работил върху документите в продължение на десетилетие.
В документите са събрани доказателства малко след основаването на ООН през януари 1942 г. (Декларацията на обединените нации, б.р.). Те показват, че изнасилванията и принудителната проституция са разглеждани като военни престъпления в трибунали в различни райони по света – от Гърция и Полша до Филипините в края на 40-те г. на миналия век, въпреки че се предполагаше, че това е нова правна иновация след конфликта на Балканите през 90-те години.
Полското правителство в изгнание е събрало документи с подробно описание на концентрационни лагери като Треблинка и Аушвиц, където милиони евреи са избити.
Архивът е около 1 TB.
До тази седмица само изследователи, получили разрешението на правителството и на генералния секретар на ООН, можеха да четат архива, но без да им се позволява да си вземат бележки или да правят копия. Плеш е успял да убеди дипломати, включително бившия посланик на САЩ в ООН Саманта Пауър, за да получи достъп до секретния материал.
„Това е огромен ресурс за борба с отричането на Холокост“, изтъкна Плеш.
Германските национални власти никога не са получили достъп до архива от съюзниците след войната. Всичко това никога не е излагано публично, добави той.
