Като вино ме опиваш,
Като пролет ме разцъфваш
Пусто е, когато си отиваш,
късче от душата ми откъсваш.
Като вятър ме разгаряш,
Като полет ме издигаш.
Бездиханнa ме оставяш
и сърцето ми разбиваш.
Като мисъл ще съм твоя,
Като сянка ще те следвам
На нощта ще съм покоя,
на деня – лъчът последен.
Като миг ще съм ти нужна,
Като лято ще ме чакаш,
във съня ще се събуждаш,
разпознал лика ми в мрака.
Като вино ме опиваш,
Като пролет ме разцъфваш
Знай, дори да си отидеш,
после в други ще ме търсиш.
