Доц. Живко Куновски е експерт №1 на някогашната Народна Република България по растителна генетика. Като учен той се е познавал с почти всички комунистически величия, в това число и лично с Тодор Живков.
От 1971 г. Куновски обаче става неудобен, тъй като влиза в приятелския кръг на големия народен лечител Петър Димков. Димков ежеседмично гостува в дома на Куновски в столичния квартал „Люлин“, където, също тайно от властта, лекува. Там на парче баклава, приготвена от съпругата на домакина, те беседват за лечебните растения, миналото и бъдещето на татковината.
Днес домът на доц. Куновски сякаш още пази аурата дядо Петър, а любимото му кресло стои непокътнато. По случай Световния ден на здравето 7 април публикуваме това интервю, което хвърля нова светлина за една от най-светлите личности на България.
– Г-н Куновски, с посветен човек като вас можем да общуваме на безброй теми, но нека да ви попитам за приятелството ви с Петър Димков. Как стана така, че един от най-великите лечители, раждали се в България, ви допусна до себе си?
– До ден-днешен нямам обяснение на този въпрос. Аз също съм се питал защо въобще ми се довери и започна в продължение на десет години да обсъжда почти всеки свой случай с мен. Поводът на първата ни среща бе страданието на моя вече покоен син. Навремето той беше пострадал от неправилно поставяне на ваксини. Бяха струпали няколко наведнъж в имунизационния календар, което бе увредило и други деца. Така решихме да посетим Димков. До този момент аз бях последовател на рационалната наука и мислене, но какво се случи… Отидохме в къщата на Димков, а прегледът му ме стъписа. Със своя си метод той установи няколко други заболявания на детето и ги изброи, за които докторите дори не подозираха.
– Коя година се развива действието?
– През април 1971 г. Вече през август ние установихме постоянни контакти с Лечителя – поне един път седмично той гостуваше в дома ни. Когато дойде за първи път, му направихме тържествено посрещане. А той ни каза така: „Не искам да ме наричате друго, освен дядо Петър“. Разказвам ви всичко това, за да усетите нивото и характера на нашите срещи. В дома ми той викаше и други хора за беседи, преглеждаше пациенти не в хола , а в съседната стая. От моя телефон той правеше контакт и с Людмила Живкова. Когато се обадеше, аз ги оставях насаме. С нея бяха доста на „ти“. Със сигурност мога да кажа, че след катастрофата, в която тя пострада, Димков я е лекувал.
– Известно е за участието му във войните, за част от методите му, но като че ли убягва отговорът на въпроса откъде идва неговият устрем към алтернативната медицина?
– Първо, той е преживял различни моменти, които са го оформили като личност. Никой не знае, например, че със съдействието на секретаря на Цариградската екзархия – вуйчо му Никола Димков – той заминава кадет в Руската школа заедно с брат си. Но оттам Петър се връща абсолютно разбит като физика и психика. Млад човек, а вече с десетина мъчителни болести. По онова време е страдал ужасно много. В един момент започнал сам да търси изход за своето спасение и здраве. Така попада под влиянието на австрийско-немската лечебна школа за природно лечение и по-конкретно – методите на Луи Куне. По-късно, през 30-те години, вече познава и трудовете на Себастиан Кнайп. Истината е, че Петър Димков развива своя талант под влияние на немските модерни за онова време алтернативни методи на лечение и на вековната трако-българска целителска практика.
– На документални кадри се вижда как той преглежда очите по метода на ирисовата диагностика. Но на други снимки той е поставил ръце върху главата на пациента и стои безмълвен. Как да си обясним това паранормално поведение?
– Димков имаше някакви способности, които бихме окачествили като паранормални! Когато вие влезете при него, не зная как и откъде, но той диагнозата ви е поставил още от вратата. После хващаше лупата и фенерчето и гледаше в очите, за ирисовата диагностика. В една от нашите беседи, когато го попитах къде се е научил на това, ми отвърна: „Взимаш д-р Мадаос (книгата му – б.а.), седаш и четеш!“. После той прави характерното за него ръкополагане – хваща главата ви с двете ръце, притваря очи и през това време шепне някаква молитва.
– Що за чудотворна молитва е било това, щом и с нейна помощ е помогнал на толкова много хора?
– Реално никой не знае. Питал съм роднините му, но и те май нищо не знаят. Имам черновата на неговия молитвеник, но там тази тайнствена молитва не е отразена. Не изключвам вероятността да му е била подсказана свише. Ако се върнем към нашата трако-българска традиция, ще видим, че подобни неща сякаш са били закономерност по нашите земи. Още децата са били посвещавани в тези знания, но на по-ниско ниво. С течение на годините едно от тях, независимо момче или момиче, е проявявало Дарбата, т.е. висшата сила е отваряла този човек и той е ставал духовникът на семейството, рода или на племето. Такъв например е бил Ситалк, неговият племенник Севт. Те са били пазители на свещените три книги, които се споменават по-късно и от св. апостол Андрей Първозванни – първия ученик на Исус Христос. Св. Андрей благовествал само по нашите земи. Богомилите също са били посветени в тези знания. Богомилството всъщност не е някакво изолирано явление. Това е била цялата онази духовна аристокрация на България, която е познавала и тангризма, и първоначалното християнство, без да се поддава на изкривените представи, насаждани ни от Византия.
– Димков и леля Ванга срещали ли са се?
– От него съм чувал, че са имали такива сгледи. Специално при една тяхна среща двамата с Ванга са си споделили доста неща. И по-точно – кой каква информация може да долавя и доколко може да се казва на хората. В самото начало на запознанството ни, например, аз бяха разколебан. Димков сякаш прочете мислите ми и тактично се обърна, но не към мен, а към съпругата ми: “Сашке, аз ще ви изпратя планчето, а пък каквото прецени научният работник, това да направи“. Значи той правеше преглед, а след това искаше адреса и ви пращаше лечебния си режим по пощата. Така работеше.
После, с течение на годините, постепенно се убедих, че освен знанията, които безспорно имаше, той помагаше на хората с някаква неземна дарба, която от днешна гледна точка наричаме екстрасензорна. Димков беше решил да използва новите методи на лечение, с което неговата практика придобиваше по-приемлива гражданственост, без да фрапира. Иначе представете си, че и без това го гонеха, а какво щеше да стане, ако и той като Ванга започнеше да нарежда от вратата.
– Какви бяха отношенията на Димков с тогавашната власт?
– Най-тежко му е било след 9 септември, когато настаняват в дома му милиционер да го контролира. Аз влизам в контакт с него, след като този е изваден от къщата, но следенето продължава. Например през август месец 1981 г. Людмила вече беше починала, имахме среща у семейство Харбови. По принцип, когато се ходеше на адрес, аз осигурявах транспорта чрез мои познати, които взимаха Димков с кола и после го връщаха в дома му. Тогава колата спря малко преди неговата къща в близост до Физико-математическия факултет в София. Той, аз и жена му, леля Мими, вървяхме по улицата към уреченото място, когато изведнъж двама милиционери ни изскочиха от засада. „Къде сте тръгнали“, ни питат. Димков хладнокръвно им отговори: „Отиваме на театър“. А тези, вбесени, отвръщат: „Ще видим ние на какъв театър сте тръгнали“. Една седмица по-късно започнаха разпитите. Мен три дена ме въртяха на шиш в Трето районно. Разказвам ви всичко това, за да видите, че Димков винаги е бил под наблюдение. А книгите му излязоха благодарение на акад. Даскалов, зам.-председател на БАН в ония години, чийто син той закрепи и въпреки онкологичното заболяване живя чак до 2010 г., когато почина, но от друго нещо.
– Изглежда 1981 г. е била доста драматична – тогава не само Людмила, но и Димков предава Богу дух?
– Това е и годината, в която аз за първи път посегнах да лекувам хората. Никога нямаше да се занимавам, ако не беше дошъл за помощ един майор от Държавна сигурност (ДС), който е съпровождал Людмила Живкова при посещението й в Мексико. Значи тя отива там на официално посещение, ала със слизането от самолета изчезва в неизвестна посока. Търсят я в цяло Мексико, във Венецуела дори, но ни следа от нея. Накрая тя се появява и дава на въпросния майор от ДС пълен самолет с предмети на изкуството да ги прекара сам до България. Каца междинно в Москва сам с антиките, без документи, без нищо. От всичките тия премеждия, цялото това издирване на Живкова, човекът беше със срината нервна система. Дойде при мен на 21 септември 1981 г. Аз тъкмо се връщах от пазар и тука на вратата ми стоят мъж и жена. Мъжът вади картата си и се легитимира като майор от ДС. Обясних им, че ми предстои командировка до СССР (за първи път ме бяха пуснали да изляза извън страната) и като се върна, ще разкажа на Димков за случая им. После той каквото ми каже, това ще направим. Като се върнах обаче, не го заварих вече жив. Идвам от летището покрусен, а същият майор ме чака на вратата: „Лечителя е мъртъв, ваш ред е!“, така се принудих и тръгнах по пътя му.
– Всички ли феномени в ония години бяха под контрола на ДС?
– Три са личностите, които задържаха духовното ниво по времето на комунизма на България. Това беше леля Ванга, която категорично е природно явление. Димков е вторият, но него го приеха като лечител. И третата бе ясновидката от кв. „Овча купел“ г-жа Слава Севрюкова. За съжаление, всички бяха експлоатирани от управляващата върхушка. От друга страна, дали защото духовните явления бяха в разрез с тогавашния строй, или защото искаха да запазят тия хора само за себе си, но властимащите им забраняваха да практикуват. Зная много неща и не искам да се впускам в подробности, но към Севрюкова, например, бяха прикрепили един майор. Ванга по едно време беше оставена за малко на мира, защото лично Тодор Живков започна да се допитва до нея по телефона.
Източник: ПИК
