Колкото повече използваме Facebook, толкова по-зле се чувстваме?

[elfsight_social_share_buttons id="1"]

Средностатистическият потребител на Facebook прекарва близо един час в сайта всеки ден, според данни на компанията от миналата година. Проучване на Deloitte сочи, че първото нещо през деня, което правят много собственици на смартфони, е да проверят социалните мрежи, като това често се случва още преди да са станали от леглото.

Разбира се, социалните контакти са здравословна и необходима част от човешкото съществуване. Хиляди проучвания показват, че повечето човешки същества преуспяват, когато имат силни, положителни отношения с други човешки същества.

Предизвикателството е, че при социалните контакти се използва комуникация лице в лице, за разлика от онлайн отношенията, които стават все по-често срещани. И така, ние знаем, че доброто старо общуване с хората е полезно, но какво може да се каже за социалното общуване, което се случва посредством електронен екран?

Когато се събудите сутрин и натиснете онази малка синя икона, какво влияние има това върху вас?

Предишни проучвания показват, че използването на социални медии може да отнеме от общуването лице в лице, да намали участието в смислени дейности, да увеличи заседналостта, да доведе до пристрастяване към интернет и да подрони самочувствието чрез неблагоприятни сравнения.

Сравнението с другите може да има сериозно влияние върху човешкото поведение и тъй като хората имат склонност да показват най-положителните аспекти от живота си в социалните медии, е възможно човек да се сравнява в негативна светлина с това, което вижда, представено от другите.

якои скептици обаче се питат дали по-скоро хората с по-слабо благосъстояние не са по-склонни да използват социалните медии, отколото социалните медии да причиняват по-слабо благосъстояние. Нещо повече, други проучвания показват, че използването на социални медии има положителен ефект върху благосъстоянието на човек чрез насърчаването на социална подкрепа и укрепването на отношенията в реалния свят.

Ново проучване, цитирано от Harvard Business Review, използва три нива на данни от представителна извадка от 5 208 души на Gallup, заедно с няколко различни индикатора за употреба на Facebook, с цел да провери как се променя благосъстоянието на човек с времето с употребата на Facebook.

Тези индикатори включват задоволство от живота, самооценка на психическото здраве, самооценка на физическото състояние и индекса на телесната маса. Индикаторите за изпoлзване на Facebook включват харесването на чужди постове, създаване на собствени постове и кликането върху линкове.

Проучването също така включва индикатори за социалните мрежи на участниците в реалния живот. Във всякo ниво участниците са помолени да назоват до четирима свои приятели, с които обсъждат важни въпроси и до четирима свои приятели, с които прекарват свободното си време, така че всеки участник да посочи до осем различни хора.

Този подход има три силни точки, в сравнение с предишните проучвания по темата. Първо, били са разгледани три нива на данни от участниците за период от две години. Това позволява на авторите на проучването да проследят как промените в социалните медии се асоциират с промените в благосъстоянието на хората.

Повечето проучвания, правени до днес, използват данни само от един период, ограничавайки интерпретациите на заключенията до обикновени асоциации. Второ, в това проучване се използват обективни индикатори от Facebook, извадени директно от профилите на участниците. В добавка към данните от Facebook, е използвана и информация за социалните мрежи на участниците в реалния живот, което позволява сравнение на двата типа влияние (отношенията лице в лице и онлайн).

Разбира се, това проучване също има ограничения, в това число степента на неговата представителност, тъй като не всички от представителната извадка на Gallup са позволили достъп до техните данни във Facebook.

Като цяло резултатите от проучването сочат, че социалните мрежи от реалния свят се асоциират положително с цялостното благосъстояние на човек, докато употребата на Facebook се асоциира отрицателно. Тези резултати важат най-вече по отношeние на психическото здраве; повечето индикатори за употребата на Facebook в продължение на една година прогнозират влошаване на психическото здраве през следващата година.

Авторите на проучването откриват, че харесването на постовете на други и кликането върху линкове прогнозират в значителна степен понижаване във физическото здраве, психическото здраве и задоволството от живота.

Използваният от авторите на проучването метод показва, че Facebook изглежда води до понижаване на благосъстоянието, но те не могат да кажат със сигурност как се случва това. Авторите не отчитат особени разлики между трите типа дейности, които са проследили — харесването, постването и кликането върху линкове и това как влияят върху потребителя.

Като цяло резултатите предполагат, че влошаването на благосъстоянието e също така въпрос по-скоро на количеството на употреба, отколкото на качеството. По този показател проучването се различава от предишни проучвания, според които количеството на използване на социалните медии не е от значение, а само качеството.

Когато става въпрос за използването на социални медии онлайн, картината е доста сложна. Излагането ни на внимателно подбрани снимки от живота на други хора води до негативни сравнения с нашия живот, а самото количество на общуване в социалните може да попречи на човек да върши по-смислени неща в реалния живот.

Това, което със сигурност е ясно, е, че социалното общуване в нета не може да бъде заместител на истинското общуване в реалния живот между хората.

Източник: profit.bg

[elfsight_social_share_buttons id="1"]