Тази седмица най-възрастният член на филантропската фамилия Рокфелер Дейвид Рокфелер почина на 101 години в дома си в Ню Йорк. Според списание Forbes състоянието на банкера възлиза на 3.2 млрд. долара.

Той е син на петролния магнат Джон Дейвисън Рокфелер, който, освен че е патриархът на една от най-мощните икономически и политически фамилии в САЩ, в началото на ХХ век създава една от най-големите филантропични организации в света – фондация „Рокфелер“.

Целта, която си поставя фондацията, е да увеличи благосъстоянието на хората, независимо къде се намират, като се фокусира в области като медицина, експериментална биология и хуманитарни науки.

Макар този факт да не е много популярен, фамилията Рокфелер е оставила своя важен отпечатък и в България. В периода между двете световни войни нейната фондация работи активно с българските институции и инвестира повече от 100 млн. лева в страната ни.

На практика организацията поставя основите на модерното българското здравеопазване, а днес в София има две ключови сгради, наследство от подкрепата на богатата фамилия – Националния център по заразни и паразитни болести на ул. „Янко Сакъзов“ и Биологическия факултет на Софийския университет на бул. „Драган Цанков“.

А знанието за дейността на фондацията в България достига до нас благодарение на онлайн енциклопедията daritelite.bg, зад която стоят усилията на Българския дарителски форум (БДФ), две американски фондации и голям екип от български учени.

Страната ни попада в полезрението на Рокфелеровата фондация след Първата световна война като част от програмата й за финансова помощ на страните от Югоизточна Европа. Отделно през 1922 г. българското здравно министерство само търси нейната подкрепа по две линии – за да стартира стипендиантска програма за млади лекари, фармацевти и химици, които да почерпят от опита на други европейски държави, и за да събере средства за строеж на институт по епидемиология в София. До Рокфелеровата фондация пише и деканът на Медицинския факултет при СУ проф. Васил Моллов, който търси финансиране за лабораториите на факултета и студентската библиотека.

Така през 1923 г. фондацията отпуска първата си помощ за България за Медицинския факултет, която се изразява в парична помощ за оборудване на лаборатории, за закупуване на научна литература и т.н. По късно стартира и стипендиантската програма, в която български медици се обучават в лечение и превенция на венерически заболявания, туберкулоза, малария и други, а през 30-те години се разширява и към гимназиални учители по обществени и търговски науки.

През 1933 г. започва изграждането на голям съвместен проект на българската държава и фондация „Рокфелер“ – Института за народно здраве (днес Център по заразни и паразитни болести). Общата инвестиция е около 40 млн. лева, от които фондацията осигурява 19 млн. лева. Институтът е замислен като център за специална подготовка на лекари и помощен персонал, който да произвежда серуми и други предпазни средства против заразните болести.

Важен фокус на фондацията в този период е борбата с маларията, като България е една от най-засегнатите страни от болестта. С нейната финансова помощ се създава Противомаларичната опитна станция в Петрич, където процентът на заболеваемост е сред най-високите в Европа. Условието, което тогава поставя „Рокфелер“, за да инвестира в проекта, е той да се занимава с научни изследвания на разпространението на маларията.

Държавата построява сградата, фондацията осигурява издръжката на станцията за период от три години и тя започва работа през 1928 г. За няколко години дейност тя успява да намали смъртността сред населението, да подобри битовите условия на живот и да укрепи поминъка на населението в региона.

Освен за решаването на проблемите на здравеопазването фондацията инвестира и в селското стопанство. През 1926 г. „Рокфелер“ удовлетворява молбата на ръководството на Агрономическия факултет на СУ да им предостави 16 млн. лева за изграждане на сграда на факултета. С

троежът започва през 1927 г. по проект на немския архитект проф. Херман Бухер, който възлага изпълнението на българския архитект Георги Овчаров. Сградата е завършена през 1932 г., като на главния й вход стои портретът на Джон Рокфелер-старши.

Източник: daritelite.bg