Вероятно някога сте чували за скандалната серия от експерименти, която стига до заключението, че повечето доброволци са готови да навредят на друг човек, ако авторитетна фигура им каже да го направят.

Проведени от американския социален психолог Стенли Милграм те стартират през 1961 г. и се превръщат в едни от най-известните психологически експерименти на всички времена. 50 години по-късно, екип от изследователи в Полша решава да ги проведе в съвременен вариант и открива, че резултатите остават същите.

„Слез като научават за експериментите на Милграм, голямото мнозинство от хората твърдят „Никога не бих постъпил по подобен начин“ – казва един от психолозите, Томас Гжиб от Университета за социални и хуманитарни науки (SWPS) във Варшава, Полша. „Нашето изследване, за пореден път илюстрира огромната сила на ситуацията, в която са поставени хората и колко лесно могат да приемат да се съгласят с неща, които не одобряват.“

Милграм започва експериментите си през юли 1961 г., три месеца след началото на процеса срещу нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман. Милграм търси отговор на въпроса как е възможно Айхман и милионите му съучастници в Холокоста да се оправдават с факта, че „просто са изпълнявали заповеди“.

За да изследва това, той конструира експеримент, в който доброволци, следващи указанията на авторитетния ръководител на експеримента, трябва да пускат електрошокове на човек в съседната стая, когото чуват, но не могат да видят, всеки път, когато даде погрешен отговор.

Има 30 различни бутона с отбелязан на тях различен волтаж. Доколкото участниците са наясно, шоковете започват от безвредни до такива, за които участниците са предупредени, че могат да доведат до тежки последствия. Това, което участниците не знаят, е, че машината не прави нищо друго, освен да издава плашещи звукови и светлинни ефекти, а човекът в другата стая е вътрешно лице, професионален актьор, който пищи, сякаш се превива от болка.

Доброволците вярват, че всъщност нараняват човека, но са инструктирани от експериментатора, че трябва да продължават, защото това е изключително важно за експеримента.

Най-известният вариант на експеримента показва, че 65 процента от 40 участници следват заповедите, отивайки чак до последния бутон, въпреки виковете от болка и молбите да спре от другата стая. Някои хора напускат експеримента и мнозина протестират гласно срещу продължаването му, но две трети се подчиняват и увеличават електричеството до края.

Години след това някои учени твърдят, че метологията на Милграм не е била достатъчно прецизна и че е манипулирал данните, но след като по целия свят са били повторени вариации на теста, резултатите са достатъчно стабилни. В Централна Европа обаче изследването не е било провеждано и екипът на Гжиб иска да установи „каква степен на подчинение ще открием сред жителите на Полша“, както пише в изследването, публикувано в Social Psychological and Personality Science.

„Уникалната история на страните в региона прави въпроса за подчинението спрямо властта изключително интересен за нас“. В тази версия на експеримента учените набират 80 доброволци (40 мъже и 40 жени) на възраст между 18 и 69.

Както при тестовета на Милграм, те са инструктирани да пуснат електричество с увеличаващ се интензитет всеки път, когато получат грешен отговор. Но в тази версия бутоните са само 10 и отбелязаните стойности на тях са по-ниски, а не оригиналните 30, за да бъде експериментът „по-етичен“.

В крайна сметка те откриват, че 90 процента от хората следват заповедите и прилагат и най-силния наличен шок – такъв е процентът на хората, които стигат до 10-ия бутон и в експеримента на Милграм.

„Половин век след оригиналното изследва на Милграм за подчинението към властта, поразително мнозинство от хората са все така склонни да нараняват безпомощен индивид“, казва Гжиб.

Преди да изпаднем в депресия за състоянието на човечеството, трябва да имаме предвид, че извадката от хора е твърде малка – както в много от проведените подобни експерименти през годините – тъй че може би не трябва да обобщаваме.

Всъщност екипът на Гжиб се е надявал да разшири първоначалните изследвания на Милграм, като види дали полът на участниците в изследването има значение, но признава, че размерът на извадката е твърде малък, за да се прави подобно заключение.

„Принудени сме да признаем, че не се потвърди хипотезата, че полът на лицето, върху което се прилагат електрошоковете, ще повлияе на степента на подчинение, демонстрирана от участниците“, пишат учените.

В последните години има противоречия и за това как да се интерпретират резултатите на Милграм. През 2014 един екип се връща към архивите на Йелския университет, където е преподавал Милграм и установява, че вместо да чувстват смущение от експериментите, участниците всъщност се чувстват доволни, че са допринесли за развитието на науката.

„Това дава нов поглед към психологията на потисничеството и се свързва с другите свидетелства, че извършителите обикновено са мотивирани не от желанието да бъдат зли, а от чувството, че това, което вършат, е достойно и благородно.“ – обяснява един от учените, Алекс Хаслам от Университета на Куинсленд.

Това, разбира се, не отнема мрачната нотка от експериментите на Милграм, Гжиб и много учени по света, но дава не така песимистична насока на мислене.

Източник: Science Alert, обекти.бг.