Ново проучване на „Институт за модерна политика“ показва политическото настроение в страната преди изборите на 26 март.
Данните от проучването не представляват прогноза за изборните резултати, а отразяват моментната картина на електоралните настроения през първата седмица на предизборната кампания за парламентарни избори 2017 г.
Основните изводи на Социологически екип „ИМП“ на базата на получените данни са, както следва:
Повече от половината е делът на респондентите, които заявават твърда нагласа да упражнят правото си на вот в предстоящите на 26 март парламентарни избори – 58,5%. Въпреки това, очакванията на социологическия екип са, че отмяната на и без това меките санкции за задължително гласуване най-вероятно ще доведе намаляване на избирателната активност в сравнение с президентските избори от миналата година.
През първата седмица от предизборната кампания съотношението между първите две политически сили, ГЕРБ (29,1%) и БСП (29,0%), е паритетно. И двете партии засега съумяват да мобилизират почти 90% от своите твърди ядра, но на този етап не разширяват подкрепата си извън своите преки симпатизанти. На този етап предизборната борба е сведена главно до „лидерски сблъсък“, което обаче не е достатъчно за привличане на избиратели от широката периферия, които търсят успешна управленска алтернатива.
Крайният изход от предизборната борба най-вероятно ще се реши от това коя от двете партии ще допусне по-малко грешки в хода на кампанията. Във всички случаи обаче, при очертаното от данните на този начален етап от кампанията разположение на политическите сили в бъдещия парламент, е ясно, че нито една партия няма да има достатъчно обществена подкрепа и мнозинство за съставяне на самостоятелно правителство.
Данните сочат, че ако декларираните на този етап от кампанията нагласи се материализират в реално упражняване на вот, освен ГЕРБ и БСП в новата парламентарна конфигурация ще намерят място още четири формации с вероятност и за пета: „Обединени патриоти“ (9,5%), ДПС (7,3%), партия „Воля“ (5,8%), коалицията „АБВ-Движение 21“ (4,1%).
Шансове за преодоляване на 4-процентната бариера засега има и коалиция „Реформаторски блок-Глас народен“ (3,5%). Трябва да се подчертае, че крайният резултат и преодоляването на изборната бариера от страна на АБВ-Движение 21 и на Реформаторски блок-Глас народен ще зависи във особено висока степен от избирателната активност.
Очертаващата се на този етап невъзможност за съставяне на еднопартийно правителство, прави актуален въпроса за предпочитаната идеологическа ориентация на бъдещото управление. В това отношение известно преимущество има делът на респондентите, които изразяват предпочитания към по-скоро дясно управление след изборите – 40,1%, докато 35,8% предпочитат по-скоро ляво правителство. По-малко от една десета – 8,9%, е делът на подкрепящите съставянето на правителство на широка коалиционна основа с участието на ГЕРБ и БСП.
ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО:
Период на интервюиране: 4-6 март 2017 г. Извадка на пълнолетното население (18+) с размер 827 лица от цялата страна. Метод на регистрация: CATI. Максимално допустим размер на стохастичната грешка при 50% дялове и 95% гаранционна вероятност – 3,10%. Възложител, изпълнител и финансиране: Социологически екип „Институт за модерна политика“ като част от самостоятелна изследователска програма.
