Вярвате или не, няма разумно обяснение за много гениални неща. А други са щастливо стечение на случайни обстоятелства. Настоящият материал ще ни докаже това.
1. Картофен чипс – 1853 г.
Нека за момент забравим диетите и да благодарим за това вкусно изобретение! Първият чипс е бил предназначен за подигравка. Хотелският готвач Джордж Кръм се славел с превъзходното си готвене. Той буквално можел да „вземе нещо годно за консумация и да го превърне в ястие за цар“. Това умение му привличало все повече клиенти, които желаели да ги третират като царе.
Но един ексцентричен гост се оплакал от пържените му картофки. Те били твърде дебели, според него. Собственикът на ресторанта поискал нова партида. Кръм не приел това добре. Той решил да се подиграе с капризния клиент. Нарязал картофи тънки като хартия, изпържил ги, а след това обилно осолил новото си творение. Така си помислил, че гостът ще ги намрази.
Но планът имал обратен ефект. Човекът се влюбил в тази нова порция картофи! Дори си поръчал още. „Саратога чипс“ станали хит в цяла Нова Англия, а Кръм дори отворил собствен ресторант.
2. Рентгенови снимки – незаменимо важни в медицината
В края на 1800 г. светът се превърнал в привидно вълшебно място. Учените откривали радиация, радиовълни, и други невидими сили на природата. За известно време много сериозни изследователи провеждали сеанси и вярвали в призраци. Науката открила толкова много загадъчни явления – неща, които очите не можели да видят, и много хора се чудели какво още може да е невидимо?
Немският физик Вилхелм Рьонтген открил една от тези невидими сили случайно. Той експериментирал с катодно-лъчеви тръби. Те работят като съвременните флуоресцентни крушки. Но нещо странно се случило с тръбата, заобиколена с черен картон. Когато се обърнал, химикал на няколко крачки започнал да свети. Картонът трябвало да предотврати всякаква светлина.
На какво се дължало това далечно сияние? Електронно-лъчевата тръба изпраща повече от видимата светлина. Невидими лъчи, които могат да минават през хартия, дърво, и дори през тялото ни. Феноменът е наречен рентгенови лъчи. Рьонтген продължил да улавя първите рентгенови изображения, включително и ударената ръка на жена си. Виждайки образ на костите си, тя възкликнала: „Виждам моята собствена смърт!“
3. Захарин – 1870 г.
Страшно сладка изненада.
Руският химик Константин Фалберг работил в лабораторията на Университета Джон Хопкинс. Екипът му експериментирал с въглищни катранени деривати, за да видят как ще реагират с фосфор, хлориди, амоняк и други химикали (не точно най-апетитната професия, нали…). Една нощ Фалберг се завърнал у дома и се нахвърлил върху вечерята. Тя му се сторила изненадващо сладка.
След като се оказало, че няма нищо различно в рецептата, веднага разбрал причината. Ръцете му били покрити с химикала, който правел всичко сладко. В действителност, един модерен химик вероятно никога не би открил захарина. В днешно време хората старателно почистват ръцете си преди да напуснат лабораторията. Ако Фалберг бе спазвал обичайните правила на чистота, светът щеше да е без този изкуствен подсладител с нула калории.
4. Бледо лилаво – 1856 г.
Какво общо може да има още един химик с модната индустрия? Химикът Уилям Пъркин търсел лек за малария. Но вместо това, той започнал ново движение в модната индустрия. Едва 18-годишен студент в Кралския колеж на Лондон, той се опитал да създаде изкуствен хинин – лекарство за малария, получено от кората на дърветата. Опитът му бил неуспешен.
Въпреки това, любопитството му се разпалило, когато неуспехите му се превърнали в гъста лилава утайка. Цветът привлякъл погледа му с уникален лилав оттенък, много популярен цвят в света на модата в момента. Така била създадена първата по рода си синтетична боя. Младият химик и баща му Джордж използвали времето и спестяванията си, за да построят завод, който произвеждал лилави предмети. В рамките на няколко години, семейството станало изключително богато.
5. Корнфлейкс – 1894 г.
Още нещо вкусно!
Корнфлейкс са създадени (случайно, разбира се) докато се тествала здравословна вегетарианска храна. Уилям Келог и брат му Джон Келог, са гениите зад една от най- популярните студени зърнени закуски в света. Джон бил главен медицински директор на Санаториума в Мичиган. Уил работел в санаториума като счетоводител и мениджър, но под ръководството на брат си станал много заинтересован от здравето и храненето.
Двамата братя са били в търсене на лесно смилаеми заместители на хляба. Но опитите им да направят тесто от пшеница се оказали неуспешни. Оставили пшеницата да се вари прекалено дълго време. Когато Уил разточвал пшеницата, тя се разделяла на големи, плоски люспи. След изпичане и дегустация, братята решили, че е вкусна, здравословна закуска, достойна за техните пациенти.
Получените „люспи“ добили голяма популярност. След време решили да заменят пшеницата с царевица и да включат повече съставки. Но когато Уил решил да добавя и захар, брат му решил че отиват твърде далеч и действат срещу убежденията си.
Автор: Наджин Расимова
Източник: woman.bg
