Огледайте се. Пластмасата е навсякъде около вас. В бутилката от минерална вода, която стои на бюрото, в чашките за кафе, в опаковките за сандвичи, сирене, кренвирши, зеленчуци и още хиляди неща, с които пълните хладилника, в пазарските пликове и опаковките за лекарства и още, и още…

Пластмасата ни залива отвсякъде и толкова сме свикнали с нея, че не я забелязваме. На несъзнателно ниво логиката ни е, че щом отиде в кофата, тя изчезва от живота ни по същия незабележим начин, по който се е появила. До следващата покупка, пише obekti.bg.

Тази нагласа е разбираема донякъде. Пластмасовите опаковки са удобни, евтини и ненатрапчиви, особено ако ги изхвърляме на определените за целта места – нещо, което в България не се случва често. Поради високата си молекулна стабилност обаче пластмасите трудно се раздробяват на по-дребни частици и това създава проблеми, свързани с изхвърлянето им в сметищата и сред природата.

А задавали ли сте си въпроса дали са напълно безопасни за човека?

Видове пластмаси

Към момента са известни над 50 вида пластмаси и тяхното разнообразие непрекъснато нараства. Подобно на металите, пластмасите се разделят на различни видове в зависимост от свойствата си, цената и вида на производствения процес.

Най-често за производството на опаковки се използват материалите, описани по-долу. Ако погледнете на дъното на всяка пластмасова опаковка, ще видите букви с дребен шрифт. Това е отличителният идентификационен код на синтетичното вещество с номер от 1 до 7 на пластмасата. На някои продукти е изписан и на етикета.

1. Полиетилен терефталат (PET или PETE) – използван за опаковането на течности като сокове, газирани напитки и вода.

2. Полиетилен с висока плътност (HDPE) – прилага се при опаковането на кофички за кисело мляко, бутилки за течни препарати, шампоани и др.

3. Поливинил хлорид (V или PVC) – служи за опаковане на месо, бутилки за мазнина за готвене и др.

4. Полиетилен с ниска плътност (LDPE) – използва се за производството на фолио, пазарски чанти, пликове за сандвичи.

5. Полипропилен (PP) – виждаме го в матовите пластмасови бутилки за вода, кофичките за кисело мляко.

6. Полистирен (PS) – мек порест материал с бял цвят и с добри изолационни свойства. Най-често го срещаме при чашки за кафе за еднократна употреба, кутии за сандвичи и храна за вкъщи.

7. Пластмаси, въведени след 1987 г., които включват иновационни материали като поликарбоната (PC), пластмасите, направени от възобновяеми източници като полилактидната киселина (PLA). Последните се използват за направата на бебешки шишета, опаковки за многократна употреба, петноустойчиви кутии за храна и др.

Как ни въздействат

Коварството на пластмасовите опаковки се състои в неусетното им въздействие върху човешкия организъм. Доказано е, че част от химикалите в тях, като фталатите и бисфенол-А, са едни от причинителите на хормонални нарушения.

В тази посока учени от Харвард са провели експерименти, които доказват, че консумирането на храни и напитки, съхранявани в пластмасови опаковки, повишава с повече от 2/3 съдържанието на вещества в организма, влияещи върху половите хормони. Здравословните проблеми тук идват от широко използвания в опаковането бисфенол-А (BPA). Този химикал се съдържа в класическите пластмасови опаковки, в покритието на алуминиевите съдове, на металните консерви и др. Учените открили, че по въздействието си върху организма бисфенол-А имитира ефекта от женския хормон естроген. Експериментите им доказали, че само за една седмица било отчетено повишаване на съдържанието на бисфенол-А с 69% при хора, които поемали течности само от пластмасови опаковки.

Направени в миналото проучвания пък установили, че попаднал в организма, този химикал може да провокира сърдечносъдови и кожни проблеми, безплодие и рак на простатата и маточната шийка, понижена имунна защита, склонност към затлъстяване и др. Веществото се свързва и с по-ранното полово съзряване на подрастващите и още ред неприятни изменения, например оплешивяването при мъжете.

В момента в САЩ, Франция и Великобритания е наложена забрана за използване на бутилирана вода в някои обществени учреждения, училища и детски градини. В Канада вече е забранено използването на шишета за бебешка храна, съдържащи бисфенол-А. В Европейския съюз такава забрана бе гласувана и влиза в сила от 1 юни тази година.

Как да се предпазим от опасните опаковки

Несъмнено повечето от нас се ръководят при избора си на продукт от цената на стоката, нейното качество или маркетинговите достойнства на опаковката. Самият опаковъчен материал почти винаги остава на заден план.

Можем да намалим рисковете, свързани с пластмасата, като ограничим до минимум щетите от вредните химикали. Ето няколко лесноизпълними съвета:

–    Най-простото, което можем да направим, е да се спираме на продукти, опаковани в хартия или картон. Естествено, предимствата на пластмасовата опаковка в съотношението цена/качество често са по-големи, но дългосрочните рискове за здравето от използването им не са за пренебрегване.

–    Трябва да консумираме и съхраняваме течности само в бутилки от стъкло или неръждаем метал, като избягваме съдовете с вътрешна пластмасова обвивка като някои видове термоси.

–    Да избягваме съхраняването на мазни храни като месо и сирене в пластмасови контейнери или обвити в найлон.

–    Да измиваме кутиите за многократна употреба с неабразивен сапун и мека гъба. Миялните и твърдите препарати, както и грапавата гъба може да надраскат пластмасата, правейки я лесна за проникване на бактерии. Някои специалисти препоръчват да не се поставят в миялна машина пластмасови съдове, освен ако това не е изрично упоменато на опаковката им.

–    Надписите „Безопасно за печене в микровълнова фурна“ на пластмасови предмети означават, че тези обвивки или съдове няма да се разтопят или напукат при излагането им на електромагнитното лъчение на фурната. Етикетът обаче не гарантира, че пластмасата няма да изпусне химикали в храната, когато се нагорещи. И тук най-добре е да се използват стъклени и керамични съдове.

–    Кофи, бидони и други подобни пластмасови съдове, които не са предназначени за хранителни продукти, не трябва да се употребяват за съхраняване на зимнина и други храни.

–    Пластмасови опаковки не бива да се използват за съхраняване на кафе, чай, мляко и други горещи напитки.

–    Целофановите торбички са безопасни и в тях може да се съхраняват различни хранителни продукти – при условие, че са чисти.

–    Полиетиленовите торбички са меки и еластични. В тях може да се поставят месо, колбаси, риба, суров зеленчук, плодове, хляб, сирене, полуфабрикати и готови храни с по-плътна консистенция. Не се препоръчва да се държат в тях масло, маргарин и други мазнини. Полиетиленът почти не пропуска водните пари, поради което поставените в него продукти като хляб, сирене и др. остават свежи за известно време, но от друга страна – бързо плесенясват.

–    И не на последно място: много родители затоплят млякото на своите бебета направо в пластмасовите шишета, без да подозират, че това води до проникване на химикали в течността.

Какво да купуваме

Добре е при избора си на продукт да се спираме на следните номера (изброени и обяснени по-горе):

– Номер 2 – HDPE; 4 – LDPE; и 5 – PP. Тези три вида пластмаса са най-добрият избор. Те не изпускат неизвестни химикали в храната и като цяло могат да се рециклират.

– Номер 1 – PET, е добър за еднократна употреба и е широко приет от общини, които рециклират. Избягвайте да го използвате повторно при бутилки за вода и сода, които обикновено са направени от този материал. Пълненето на бутилки с гореща наливна минерална вода също не се препоръчва, защото нагретият PET отделя химикали. Материалът е труден за чистене, тъй като пластмасата е пореста и абсорбира химикали и бактерии.

 – Номер 7 – Пластмасите на основата на полилактозната киселина (PLA) са направени от биоизточници като земеделски култури с високо съдържание на нишесте (царевица, картофи и тръстикова захар), което ги прави практически безвредни за организма. Въпреки че тези пластмаси на растителна основа не се рециклират, те може да се компостират в градината. Техен недостатък все още е слабото им разпространение и относително високата им цена.

Кое да избягваме

Номер 3 – PVC – използва се често за опаковане на месо, съдържа омекотители, наречени фталати, които се намесват в хормоналната система. При производство и изгаряне PVC-то изпуска диоксин, който е потенциален канцероген.

Номер 6 – PS – Пенообразна пластмаса, използвана за чаши и кутии за готова храна. Може да пропуска в храната молекули стирен, който също е потенциален канцероген.

Номер 7 – Пластмасите на основата на поликарбонатите (PC) съдържат бисфенол-А. Бебешките бутилки и консервите за храна, направени от този материал, трябва да бъдат избягвани.

Опасен ли е тефлонът

Полимерът тефлон, чието научно наименование е политетрафлуоретилен (PTFE), е открит от компанията DuPont, през 1938 г. Поради изключително ниския си коефициент на триене и ниската степен на химическа активност тефлонът намира различни приложения в съвременната индустрия. Най-често го свързваме с незалепващото покритие за домакински съдове за готвене. Температурата му на топене варира от 260 °C (FEP) до 327 °C (PTFE) в зависимост от конкретния полимер.

Доказано е, че при температури над 260 °C тефлонът започва да отделя токсични газове, които може да бъдат смъртоносни за птиците, които са силно чувствителни към тях. При хората вдишването на разтопените тефлонови пари причинява реакция, подобна на грипните симптоми.

Когато готвим обаче, тези температури е възможно да бъдат достигнати само в някои случаи, например при нагряването на празен тефлонов съд върху газов котлон. Ако използваме специални мазнини, като шафраново и авокадово олио, опасните температури също може да бъдат достигнати, тъй като тези мазнини започват да изгарят над 260 °C. В повечето случаи при обработката на храните, характерни за нашите ширини, подобни температури не се достигат.

През 2005 г. американската Агенция за защита на околната среда (EPA) открива, че перфлуороктановата киселина (PHOA), една от съставките, нужни за направата на тефлона, вероятно има канцерогенно действие. Според създателите на тефлона от DuPont обаче откритите нива на PHOA са пренебрежимо малки и не биха навредили на човешкото здраве – заключение, поддържано и от EPA към настоящия момент.

Критиците на тефлона искат неговата забрана, като изтъкват факта, че щом е вреден за животните, този материал няма как да не вреди и на човека. Според тях използването му би довело до негативни последици за здравето, подобни на тези от доказано опасните пластмаси.

Според защитниците на технологията тефлонът е безопасен най-вече поради изключително ниската си реактивност. Според тях дори в кръвта да попаднат по-големи количества от полимера вследствие на вдишване при изпарение, те не биха навредили поради факта, че няма как да реагират с химическите вещества в клетките. В крайна сметка те ще бъдат изхвърлени по естествен път от организма.