„Искам евтаназия! Бесих се в килията с корабен възел. Старшините ме биха за пореден път и не издържах. Завързах въжето за решетката на килията и увиснах на него. Почти бях заминал. Съкилийник ме измъкна. Съжалявам, че не умрях. По-добре да си бях отишъл, отколкото да лежа тук и да се мъча“.

С тази драматична изповед ни посреща в затвора в Ловеч Христо Сечински. Той изтърпява 28-годишна присъда за убийството на 11-годишния Пресиян от Шумен.

Кървавата сцена, която разтърси Шумен, стана на 4 септември 2011 г. На следващия ден трупът на Пресиян Иванов бе открит в подземието на недостроения Търговски дом в центъра на града.

21-годишният тогава Христо Сечински, познат с прозвището си Кобрата, светкавично бе задържан. Още тогава той призна за убийството, като разказа пред полицаите, че пробол детето 8 пъти с нож, защото се скарали за 30 стотинки. Ден след убийството килърът отишъл отново при трупа на Пресиян и го запалил, с цел да заличи следи, разказва България Днес.

Шест години вече Сечински търка наровете в ловешкия зандан. Престоят му зад решетките е повече от ужасяващ по неговите думи.

„Старшините ме бият с палки по гърба. Карат ме да си сложа кошчето с боклуци на главата и ме бият по него. Така не остават белези. Ако не го направя, ще ми разцепят главата. Съблякоха ме гол веднъж и ме къпаха със студена вода. Чувствам се разбит, огорчен, самотен и разочарован. Няма да издържа до края. Много ме тормозят“, споделя плахият затворник, едва сдържайки сълзите си.

Наркотиците предопределят злощастната съдба на Сечински. Негов приятел го „зарибил“.

„Надрусах се с амфетамини и бонбони. Много лоша комбинация, която доведе до престъплението и ме вкара в затвора. Тя отключи още повече заболяването ми, което имам – параноидна шизофрения, и стана много лошо“, споделя Сечински.

26-годишният затворник този път има друга версия. Не той, а друг наркоман убил малкия Пресиян.

„Всичко стана на един строеж в Шумен. Бяхме трима. Пресиян и другото момче се скараха и оня го надупчи с ножа. Той уби момчето, а не аз. В полицията не ми повярваха и сега лежа неговата присъда. Истинският убиец не знам къде е. Избяга и до ден днешен не могат да го намерят. Казва се Ивайло“, твърди затворникът и добавя, че е „нагласен много лошо“, защото бил „удобният заподозрян“.

И продължава: „На родителите на Пресиян искам да кажа, че не съм го извършил аз, а моят приятел, с който заедно се друсахме“.

Тежко детство белязало мрачната съдба на Сечински и посягането към наркотиците.

„Баща ми ме изнасили, като бях на 7 годинки. Спомням си всичко. Беше много гадно. Ужасяващо. Той не е човек, а изрод“. Беше се напил. Майка ми я нямаше вкъщи.

Крещеше ми, псуваше ме. Бях малък и нямаше как да се защитя. Беше алкохолик. Близо 20 години по-късно нямам обяснение защо го направи. Оттогава животът ми стана ад“, разказва затворникът и допълва, че след зверството получил параноидна шизофрения и години наред живял в психиатричните болници във Варна и Царев брод.

Христо иска 15 години затвор за баща си и 100 000 лв. обезщетение, с които „да си оправи живота“.

„Искам при мама в Малта. Там живее с втория си мъж. Всички ме забравиха, никой не ми идва на свиждане. Надзирателите ме тормозят постоянно. Ще си прережа гърлото с бръснарско ножче и да се свършва“, казва за финал Сечински.

Баба ме чака на небето

„Един затворник се опита да ме изнасили, но успях да го отблъсна. Друг пандизчия ми татуира две сълзи под лявото око. Пробвах да ги изрежа със самобръсначка“, споделя Сечински.

„Баба ми се самоуби, като разбра, че съм в затвора. Имаше болно сърце и се натрови с хапчета. Много я обичах. Тя ме чака горе да сме си заедно“, споделя още затворникът.

Източник: dunavmost.bg