Историята на една младо момиче болно от СПИН, сложи на място цялото общество. То написа писмо до възрастните, които диктуват правилата.

Осемнадесет годишното момиче моли младите също да прочетат писмото и да не повтарят нейните грешки.

Тя обвинява възрастните, че заради тяхното желание за разкрепостеност в отношенията и поведението, са дали лош пример на младите и са ги обрекли на сигурна смърт.

Заради тези наложени лоши обществени нрави, младите днес нямат бъдеще и нямат никакво желание да се борят за него.

Обвинява всички за това, че никой не е счел за нужно да ги научи какво е „срам“, „позор“, „нравственост“, „любов“, „целомъдрие“.

Тези понятия щяха да опазят повечето от тях.

Защо всичко неприлично е трябвало да стане позволено и официално, защо е изчезнала нравствеността. Защо всичко това продължава и с другите деца?

Отговори на тези въпроси няма. Момичето споделя колко много съжалява, че не е имало кой да издърпа цигарата от устата й и да я нажули с коприва, за да я накара да се откаже от всичко пошло и „недетско“, това число и желанието прекалено рано да започне с интимните забавления „като големите”.

Апелира горещо да се въведе цензура, за да бъдат предпазени другите деца. Цензура, която да забранява всякакви развращаващи предавания, порнофилми, реклами на алкохол и цигари, нооо дали някой ще чуе апела ѝ е мноооого съмнително..