В човешката природа е заложена нуждата от веселие и разпускане. Днес след дълъг работен ден или тежка седмица често се запътваме към някой бар, за да изпием по едно-две… Ей, така, да ни отпусне – и успява. Стига на следващия ден да не съжаляваме.
Още преди хиляди години хората са открили веселата страна на алкохола. След нея обаче почти винаги идва и болезненият ефект – главоболие, раздразнен стомах, вълчи глад…
И преди, и сега всеки търси начин да се оттърве от неприятния махмурлук, вследствие на къде-къде по-приятната предишна вечер.
Ето и няколко нестандартни метода за преборване на махмурлука, които хората са използвали през годините по света:
Асирия
Когато древните асирийци прекалявали с празненствата и алкохола, на сутринта закуската им винаги включвала натрошени птичи клюнове, примесени със сок от дървото смирна.
Древен Китай
И до днес китайците се славят с блестящ интелект. Мислят бързо и практично и често стигат до лесни решения, за които дори не сме предполагали.
Освен че измислят хартията, барута, часовници и нудълите, те са и първите, които започват да варят чай – някъде около 2700 г. пр. Хр. С естествени антиоксиданти, полезни съставки и ободряващ кофеин, китайците още преди толкова години откриват най-смисления начин за справяне с махмурлука.
Елизабетинската епоха в Англия
По време на управлението на кралица Елизабет I рицарите определено са знаели как да се забавляват. Доброто забавление, включващо много вино и ейл, разбира се, е водело и до ужасяващо главоболие на следващата сутрин.
За да облекчат следпразничните си страдания, рицарите ядели накиснати във вино змиорки. Ако се случело така, че нямали змиорки, зелените жаби се считали за добър заместител.
Италия през XIX в.
Италианците през XIX в. пък решават, че нещо толкова упорито като махмурлука едва ли има лесно решение. Това кара изобретателя Бернардино Бранка през 1845 г. да забърка отвара, наречена фернет.
Напитката съдържала ревен, мента, вино, щипка опиат и още алкохол. Горчивият продукт е популярен и до днес на много места, не само в Италия, но както може би се досещате, в него не се добавя опиат.
Американския запад от XIX в.
След вечер, в която каубоите са оставили солидна сума на някой бар, за да си стъпят на краката те пиели концентрат известен като „прерийния омар“. Лекът съдържал сос табаско, сос устършър, оцет и сурово яйце. Колкото и ужасно да звучи, този метод за справяне с махмурлука е доста популярен за времето си.
Индианската практика
Често срещан, а също и доста полезен съвет от индианците, е да прочистим тялото си от токсините чрез потта. При махмурлук обаче практиката на този мъдър народ била малко по-необичайна от просто потене.
След тежка нощ индианците тренирали или влизали в палатка за потене, след което облизвали собствената си пот, жабуркали я в устата си и накрая я изплювали, за да се оттърват напълно от алкохола в системата си.
Пуерто Рико днес
Пуерториканците често режат лимони и лаймове, за да се подготвят за тежка вечер. Правят го обаче, не за консумация на текила, а с друга цел.
Вместо да изстискат сока на цитруса в напитките си, те го втриват в кожата на ръцете си, за да предотвратят дехидратацията, която може да ги направи чувствителни на следващия ден.
Странно, а?
Странното и нестандартното обаче са доста обширни понятия, които се формират според личните или културните възприятия на всеки от нас.
На българина му е странно, че по времето на Елизабет I рицарите ядели змиорки, накиснати във вино, а на англичаните може да им е странно, че ние и днес ядем шкембе чорба след тежък зпой. Всичко е въпрос на възприятия.
Източник vesti.bg
