На 25 септември 1979 г. 45-годишният тогава доктор по медицина Антъни Стиларо – шеф на болницата на методистите във Филаделфия, очаквал резултатите от направената му рентгеноскопия. Причината – 15 месеца преди това лекарите установили, че е болен от рак с метастази по целия организъм и предположението, че му остават най-много 18 месеца живот.

Някои негови сътрудници, впечатлени от този резултат, също преминали на макробиотична диета, обосновавайки се така: „Стиларо трябваше вече да е умрял, а той е съвършено здрав. И то благодарение на храненето”. Трудно им било да повярват, че преди една година този човек е прекарал три тежки операции. Сега погледът му бил ясен и жив, изглеждал дори по-млад.

През 1978 г. му открили голям тумор в малкия таз и многобройни метастази и само след седмица прекарал първата операция. След известно време му направили още две операции, но метастазите продължавали да се разпространяват по целия организъм.

По това време починал и баща му – пак от тежка форма на рак. Само 6 седмици след операциите състоянието на д-р Стиларо се влошило още повече, а лечението му предизвиквало сърбеж, прилошаване и повръщане. И болките не минавали въпреки болкоуспокояващите. Отказал предложението на лекаря да извършат облъчване на гръбначния стълб.

Когато се връщал от погребението на баща си, измъчен от болки, д-р Стиларо качил в автомобила си двама туристи – около 20-годишни младежи. Той се поразговорил с единия от тях и споделил, че тъкмо е погребал баща си, но че и самият той умира от рак. Неочаквано неговият спътник казал следното: „Не е задължително и вие да умрете. Ракът не се лекува толкова трудно”.

Ето това спасило живота на д-р Стиларо. В началото, естествено, си помислил, че това е някакво глупаво момче, което само си говори. Та нали самият той практикува вече 20 години медицинската професия и отлично знае колко трудно може да бъде победен ракът. Неговият спътник му дал и съвет:

да промени характера на хранене –

тогава и състоянието му ще се промени. След седмица същият този младеж, Маклин, изпратил на д-р Стиларо книга за макробиотичното хранене. Той бил в тежко състояние вече, изпитвал ужасни болки, но все пак намерил сили и воля да прочете тази книга, в която различни хора разказвали за своето оздравяване.

Отначало се отнесъл пренебрежително към всичко това, все пак бил възпитан в научен подход към проблема. И отлично знаел как все се намират хора, които предлагат изпитани върху себе си лечебни средства, но кой ли им обръща внимание. И тъкмо решил да захвърли книгата, когато изведнъж забелязал фамилията на един лекар от Филаделфия, описващ успешното лечение на рак на млечната жлеза с помощта на същото това макробиотично хранене.

Стиларо открил телефона на болния и му позвънил, но разбрал от мъжа на жената, че тя в момента е в болница в предсмъртно състояние. Според думите на мъжа й до там се стигнало, защото престанала да се придържа към режима на хранене, а докато се е хранила правилно, се е чувствала прекрасно.

Само след няколко дни д-р Стиларо отишъл при директора на филаделфийската общност Лени Ваксман, който се придържал към макробиотичното хранене вече 10 години. Толкова силни болки имал вече, че едва говорел, затова си казал, че няма какво да губи. Все едно умира, защо пък да не опита.

Преминавайки на макробиотична диета, той почти през цялото време се съмнявал в този лечебен метод. Тя се състояла в следното: 50% термично обработени нерафинирани зърна от кафяв ориз, пшеница, ечемик, просо;

25% зеленчуци,

отгледани в определена местност; 15% бобови продукти и морски водорасли и останалите 10% от храната била риба, супи, подправки, плодове, ядки.

Предвид тежкото състояние на д-р Стиларо му било препоръчано да изключи от менюто рибата, олиото, изделията от брашно и продуктите с него. След седмица-две престанали да го измъчват най-силните болки, той спрял да пие болкоуспокояващи като решил от лекарствата да остави само естрогена.

И въпреки че се чувствал все по-добре и по-добре, той продължавал да не вярва в този лечебен метод. Пък и колегите му в болницата на методистите се отнасяли доста скептично към самолечението на д-р Стиларо.

Скоро обаче Стиларо започнал да се оправя и физически, и психически. Четири месеца след началото на лечението забелязал благоприятни признаци в тялото си: чувствал се по-силен и здрав, появила се надежда за благополучен изход. Тази увереност обаче явно е станала причина за временно влошаване на състоянието му.

На Рождество отишъл на ресторант с майка си, където си позволил да хапне пилешко и веднага му станало лошо. Върнал се във Филаделфия, усещайки се отново болен, силните болки се възвърнали. И тези болки продължавали, докато не се върнал към своята лечебна диета. Оттогава вече не нарушил режима си на хранене.

Постепенно състоянието му се стабилизирало. Продължавайки да работи, си носел храна със себе си – обикновен ориз със зеленчуци. А през 1979 г. д-р Стиларо обсъдил със своя онколог възможността да спре естрогена, който според него размивал картината на действие на хранителния режим, но получил категоричен отказ.

След 2 месеца обаче, консултирайки се с други специалисти, спрял да приема естроген и само след седмица се почувствал чудесно. Четири месеца след това и 15 месеца след началото на макробиотичното хранене изследванията показали, че е напълно излекуван от рака. И до ден-днешен той е шеф на болницата на методистите.

Забележка: 

Макробиотиката се основава на това, че човек трябва да се храни само с тези продукти, които се отглеждат на мястото, където живее. Основни съставки на макробиотичното хранене са зеленчуци, плодове, продукти от необработени, нерафинирани зърна, пълнозърнест хляб, нерафинирани масла, морска или каменна сол. Именно тези продукти оказват алкална реакция в организма, която се отразява благотворно на общото състояние на организма.