Днес темата за равноправието между половете и еманципацията на жените е доста чувствителен въпрос.

Въпреки че в някои страни все още жените нямат същите права като мъжете, на повечето места по света двата пола са равнопоставени. Бавно, но уверено „нежният пол“ все повече се намесва в политическия живот, в бизнеса и в сфери, до които не е допускан преди. В миналото обаче това не е било така. Жените са виждани като майки и домакини.

На тях не им е позволявано да се занимават с наука, военни въпроси или политика.

Разбира се, всяко правило има своите изключения, пише All That Is Interesting, цитирано от vesti.bg.

Ето и няколко примера за жени, които са се доказали като добри стратези, политици и учени:

Кралица Елизабет I

Елизабет I е родена в Англия на 7 септември 1533 г. Тя е дъщеря на крал Хенри VIII и втората му съпруга Ан Болейн.

Още в ранна възраст губи майка си, която е обезглавена по заповед на Хенри VIII. След жестока семейна драма около наследството на трона, през 1558 г. Елизабет става кралица на Англия и Ирландия и управлява до смъртта си през 1603 г.

Заемайки мястото на своята лабилна полусестра кралица Мария (известна като Кървавата Мери), Елизабет започва да води страната към разцвет. По време на нейното „златно“ управление Англия разширява териториите си значително, а Шотландия сключва мир с Франция.

Прокарва се и закон, според който всички работоспособни мъже трябва да обработват земите.

По време на нейното управление се обръща голямо внимание на литературата и изкуствата, а автори от този период като Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу, Бен Джонсън оставят своя отпечатък в световната литература и драматургия и до днес.

Индира Ганди

Родената на 19 ноември 1917 г. в индийския град Аллахабад Индира е първата жена министър-председател на Индия. Тя израства в семейство, тясно обвързано с политиката – баща й е първият министър-председател на независимата Индия.

Въпреки хората, които отричат приноса й, тя прави много промени като министър-председател, оформящи индийската нация.

Национализира банките, намесва се в решаващ момент от военния конфликт в Пакистан, което довежда до обявяването на Бангладеш за независима страна. Също така представя нови методи за стерилизация, с цел контролиране на броя на населението, и насърчава развитието на селското стопанство, което е от основно значение за снабдяването с храна.

Критици я обвиняват в корупция и дори за кратко губи поста си през 1977 г., но през 1980 г. се връща в управлението.

Голямата власт идва и с голяма опасност за живота. Индира е убита от собствените си телохранители на 31 октомври 1984 г., докато се подготвя за телевизионно интервю.

Екатерина II Велика

София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст е родена през 1729 г. Щетин, Прусия (дн. Шчечин, Полша). Тя управлява от 1762 г. до смъртта си през 1796 г. и неслучайно е наричана „Велика“.

След като се мести в Русия, София става съпруга на втория си братовчед Петър III Фьодорович, наследник на руския престол, съвсем целенасочено. Въпреки неодобрението на баща си приема православното християнство и с него името Екатерина Алексеевна.

Петър III не се ползвал с доверие сред масите, а и Екатерина усетила, че скоро той ще поиска да се разведе с нея. Поради тази причина организира преврат чрез бунт на гвардията и го принуждава да абдикира, а тя заема мястото му като императрица Екатерина II.

И въпреки начина, по който се качва на престола, след като идва на власт тя започва непоколебимо да работи за промяната на Русия към добро. Печели важни войни срещу Османската империя и разширява териториите на страната до Черно море, прави редица промени, с цел обединяване на класите в руското общество.

При нейното управление са основани пансиони, печатници и издателски къщи, което дава ход и на журналистиката, медицински колежи и болници и още.

С право управлението и се определя като „Златен век“ и се дава като пример за просветен абсолютизъм.

Хелън Келър

Хелън Адамс Келър е американски автор, политически активист и лектор и първият глух и сляп човек, който получава бакалавърска степен в изкуствата.

Тя е родена на 27 юни 1880 г. в Алабама, САЩ. Когато е на 19 месеца се разболява и вследствие на болестта губи слуха и зрението си.

Семейството на Хелън решава да й наеме специализиран учител – Ан Съливън. С времето тя се научава да чете и пише по браиловата азбука, да разчита говора по устните на хората и дори да говори.

С помощтта на Ан, Хелън посещава Института за слепи хора „Пъркинс“ в Бостън, Масачузетс, а след това и училище за глухи в Ню Йорк. Тя успява да се интегрира в обществото и да се научи как да общува.

Хелън се бори срещу войната, за правата на жените да гласуват, за правата на работниците и още значими каузи. Издава 12 книги и има редица публикации в медиите.

До смъртта й през 1968 г. успява да извърши редица значими неща, заради което е избрана за вицепрезидент на Кралския институт на слепите хора и създава Американското дружество на слепите, което е активно и до днес.