„Амин“ е една от малкото думи на иврит, които се използват при литургиите в християнската църква в непроменена форма, заради извънредната святост: в Евангелието на Матей, този въпрос Спасителят го изрича 28-пъти, а в Евангелието на Йоан – 26. „Амин“ е декларация за потвърждение на нещо, дума, която може да се намери в еврейската Библия със значение „да бъде наистина, без съмнение, безспорно“.

Етимологически, думата идва от иврит глагол „аман“, което се превежда като „засилва, потвърждава“. Въпреки това, в основата на тази дума е општосемитски и може да се намери и в арамейски език, на който проповядвал и Исус Христос.

Думата „амин“ от юдаизма започвал и в гръцкия език на ранната църква, а от гръцкия и латинския, откъдето се рассејува в Западна Европа.

Тук трябва да се подчертае един важен факт: латински език е официален език на Источноримската империя чак до 610 г., но през цялата история на обединеното Римска империя, и гръцкият става език на кулурата и философията, а с това и на религията.

Специалистите смятат, че коренът на съгласните в тази дума – „амн“ (защото „алеф“ е функция на съгласна според еврейската морфология) може да се преведе като „да бъде здрав, да се провери, за да бъде сигурен, надежден, да има вяра, да се вярва „.

Арабите имат думата „аман“, който има същото значение и се превръща в „амин“ по същия начин, както и в иврит. Мюсюлманите думата „амин“ използват също както и евреите и християните: когато приключват молитвата.

Много последователи на теозофията на афроцентристките исторически теории и езотеричното християнство, смятат, че думата „амин“ е свързана с египетския бог Амон, който понякога се нарича Амен.

В един момент Амон сливащите се с бога на Слънцето – Ра, така станал Амон-Ра; в такава форма станал бог на боговете и най-важното египетското божество, трансцендентално, самосоздадено и извън всякаква конкуренция, покровител на бедните и централно същество, което се отнася до личното благочестие. В този момент египетската религия станала практически монотеистична, защото всички останали богове били третирани като отделни прояви на Амон.

Основно има и мнения, че думата „амин“ има същия корен със санскритската дума „Аум“ т.е. „ОМ“, но както и при хипотезата около бог Амон, няма научна подкрепа.