Жана Янева е родена в София, но израства в родното място на майка си Благоевград. Казва, че е имала много щастливо детство. Носителка на приза: „Най-красиво тяло на Вселената“, получен на международен конкурс в Турция преди две години. През 2012 г. в Лас Вегас участва в надпреварата за титлата „Мис Вселена“. Там се среща и говори с Доналд Тръмп, който по това време е собственик на конкурса. Днес той вече е президент на Съединените щати. Това определя и първия ни въпрос.

– Жана, като притежател на марката „Мис Вселена“ Доналд Тръмп е говорил с всички момичета, участници в конкурса. Вие представяхте ли си преди четири години, че стоите на един диван с бъдещия президент на САЩ?
– Не. Дори и не съм си го и помисляла. Дотогава свързвах името му с бизнесмена Тръмп, многото му сгради и хотели, с шоубизнеса – предаването “Стажантът” и конкурсите за красота. В предизборната надпревара естествено той беше моят фаворит, въпреки че започна зле. Получи много удари под кръста. Битката с Хилари беше на живот и смърт. Губеше и крайният резултат ме изненада много приятно. Мисля, че това е добре за Америка и се надявам, ще управлява умно и достойно.

В Лас Вегас Доналд Тръмп се представи на всички участнички и ни благодари, че сме част от неговия конкурс на генералната ни репетиция, която се състоя в деня преди големия финал. Щастлива съм, че бях една от малцината , които успяха да разговарят с него и лично ме поздрави за доброто ми представяне. Впечатленията ми от него са, че е голям джентълмен, много e естествен, земен и с чувство за хумор.

– Той ви е казал: „Като дойдеш в Ню Йорк, обади ми се”? Вярно ли е?
– Той ме попита за пръв път ли посещавам САЩ и ме посъветва непременно да посетя Ню Йорк. Защото Лас Вегас не е Америка. Каза го по повод на това, че победителката в конкурса , американката Оливия Кулпо ще живее година в Ню Йорк и ще участва в много благотворителни и културни мероприятия, които са съсредоточени там. Титлата е свързана освен с блясък, с много работа и ангажименти. От своя страна споделих, че посещавам Америка за пръв път и искам да видя и други места освен Лас Вегас. В тази връзка, той ми каза, че ако идвам в Ню Йорк мога да го потърся. Но ако ме питате дали имам телефона му? Не, нямам го.

– Красиво дете ли бяхте?
– Мисля, че да. Още от малка обичах да се изявявам: в детската градина, на тържества в училище. Рецитирах, пеех. Винаги бях на сцената. Казваха ми ,че имам артистични заложби. Моите амбиции обаче бяха в друга посока. Исках да стана професионална тенисистка. Като сестрите Малееви. Това ми бе мечтата. Да ходя по турнири, по света. На пет години баща ми ме заведе на кортовете. Хванах ракетата и започнах да тренирам активно. Достигнах до шестнадесета в ранглистата на страната за девойки до осемнадесет години. Треньорите ми казваха , че имам потенциал, но в спорта никой не може да ти гарантира блестящо бъдеще. Там късметът е важен фактор. Имах амбиции да вървя нагоре, играта ми доставяше удоволствие.

– И сте имали всички предпоставки да станете добър професионалист. Защо не успяхте?
– На ски си счупих ръката и за дълго прекъснах тренировките. Оправих ръката, но разтегнах сухожилие, пак спрях, а това в професионалния спорт е пагубно. И се наложи да спра да се занимавам активно. Тежко изживях случилото ми се. Трябваше да поема в друга посока. Но късмет. Намери ме той. Случайно.

– Какво се случи?
– Разхождах се с приятелки в центъра на Благоевград. Тогава бях в дванадесети клас на езиковата гимназия. Учението ми вървеше, особено английския, немския, хуманитарните науки. Точните не чак толкова . В крайна сметка завърших с отличие. Но преди това както казах, разхождахме се със съученички и една жена ме спря. Оказа се организаторката на конкурса „Мис Благоевград“. Покани ме да участвам. Приятелките ми настояха, да не отказвам. Беше много неочаквано за мен, защото нямах никакъв опит в тази сфера до момента, но спечелих. В училище бяха много щастливи. Поздравяваха ме. Учителите-също, но се шегуваха: Това, че си станала „Мис Благоевград“ не значи, че няма да те изпитваме.

– Родителите?
– Баща ми много ме е подкрепял в спорта, но за манекенството беше доста против. Разбра, чак когато се прибрах вкъщи с лентата и короната. Поставих гo пред свършен факт. Майка ми много се зарадва.
Много съм щастлива, че семейството ми дойде и ме подкрепиха, когато участвах на конкурса на Тръмп в Лас Вегас.

– През годините сте били на много конкурси, върхът е този на „Мис Вселена“. Участвате на дефилета в Рим, Париж. Какво стои зад блясъка на модния свят, за който много красавици мечтаят. Какво има зад кулисите?
– Много труд, усилия, подготовка. Преди ревю стресът е огромен. Зад подиума почти винаги е голяма суматоха. На мен ми е приятно да бъда манекен и не го приемам като работа, a по-скоро като хоби. Понякога подиумът може да е много опасен. Няма да забравя в Лас Вегас например момичето преди мен се подхлъзна и падна жестоко. Операторът ми направи жест да мина, все едно нищо не се е случило. Аз едва ли не трябваше да я прескоча. През всичкото време си мислих: Ами, ако и аз падна? Слава богу още не ми се е случвало.

– Излизате пред огромни зали. Гледат ви хиляди очи. Това не ви ли сковава?
– Не забелязвам никого. Забивам очи в камерата пред мен и това е. Няма професионалист, който да се оглежда. На подиума съм кон с капаци . Там съм да представя дрехата по най-добрия начин.

– Какво гледат зрителите: тоалета или човека?
– На много ревюта в чужбина малко обезличават манекена, не се набляга на личността, хората трябва да видят дрехата. Докато при конкурсите е обратно. Там се държи на качествата на участника, на излъчването, на физическите мерки на това участникът да има харизма и излъчване. Да може да се държи естествено пред камера.

– Какво значи „Най-хубаво тяло на Вселената“. На планетата има толкова красиви тела, че едва ли някой може да определи кое е най…
– Така е. Абсолютно. Аз получих титлата преди две години в Турция. Имаше претендентки от цял свят и за мен наградата беше много неочаквана и много се зарадвах защото това бе приз за България.

– И ви казаха, че имате най-хубаво тяло във Вселената.
– Спечелих този приз.

– Как решиха, на базата на какви критерии?
– Бяхме там близо месец. Правихме различни дефилета, фотосесии, интервюта. Наблюдаваха ни през цялото време. Така е преценило журито. Много е важно тялото да е съразмерно и колкото по-естествено, по-добре според мен.

– Твърдите, че дори Венера Милоска няма да спечели, ако е от малка държавица като нашата.
– Не твърдя нищо, просто казвам, че политически силните страни се толерират. Русия, Америка винаги са на челните места.

– А Венецуела?
– В Лас Вегас представителката на Венецуела дойде с двадесет куфара. Амбициите й бяха огромни. Там за конкурсите за красота се подготвят от малки момиченца, а победителите са на огромна почит. Обратно: В България има много измислени конкурси. Хората се объркват. Около тях е пълно с миски и всичко се обезценява.

– Красотата е дар Божи, но има ли тя недостатъци??
– По принцип красив ли си, хората те подценяват. Казват: тя разчита на хубостта си. Наложена е максимата, че хубавата жена не е умна, не чете, не учи, не работи. Усещала съм това в университета. Казват: манекенка и ме подценяват. Искам да докажа, че не е така и се справям много добре. Красотата и младостта са до време и смятам, че човек трябва да залага и на други качества. Мисля, че когато е добронамерен, позитивен, естествен, усмихнат той и изглежда много по – красив.

– Как поддържате формата си?
– Продължавам да играя тенис. Зимата ски и през останалото време особено напоследък много се запалих по бокса. Старая се да ходя поне два пъти седмично, сигурно така прогонвам агресията в мен.

– Защо решихте да учите „Култура и медии”?
– След като прекъснах спорта, бях разколебана. Имах влечение към медиите, към културата. Нещата, които видях в програмата на университета, ми се сториха интересни. Не бих казала обаче, че се виждам като журналистка. Изкуството ме влече от малка. Моя кръстница е оперната прима Гена Димитрова. Тя беше близка приятелка на баба ми. Заедно ходихме да я гледаме в операта. Дори ме е разпявала. Бях дете. Казваше, че имам данни за певица. Разказваше за пътуванията си по света. И днес като видя бонбони „Моцарт“, си спомням за нея. Защото тя винаги ми носеше от тях.

– Сега завършвате магистратура по бизнес администрация. Какво значи това? Какво ще правите тези две дипломи?
– До момента не ми се е налагало да ги използвам. Моите родители са икономисти. Те искаха да имам бизнес специалност. Но не се виждам като счетоводител на някое предприятие. Това е малко скучно за мен. Засега не ме удовлетворява. Но след време, не се знае. Затова се старая да съвместявам учението с модните си ангажименти. Наблягам на езиците. Владея немски, италиански, английски и сега изучавам още един. Човек цял живот трябва да учи и да се развива.

– Мислили ли сте да напуснете България?
– Много обичам да пътувам, но да знам, че ще се върна. Да отида някъде за постоянно, на този етап не си го представям. Привързана съм към близките и приятелите си…
Секссимвол модел за 2017 г.

Преди няколко дни Жана Янева е обявена за секссимвол модел за 2017 година. Прибавяме останалите призове за красота и задаваме логичния въпрос: Много ли са ухажорите около вас? “Не ми липсва мъжко внимание, но не защото съм модел, а защото това е нормално за всяко младо момиче”, отвръща. И добавя, че интуицията много й помага да не греши при избора си. Красавицата няма изисквания от типа мъжът да е висок, рус и със сини очи, например. За нея е важно преди всичко доброто отношение към жената. „ Харесвам, когато мъжът е джентълмен и има чувство за хумор.

Богатството никога не е било водещ фактор в отношенията ми. Ухажвали са ме богати мъже, но това никога не е било най-важното за мен. Пари се харчат, пари се изкарват”, казва и добавя: „На човек не му трябва много, за да живее добре”, споделя красавицата.

В момента Жана има близо до себе си човек, който отговаря на критериите й, но венчило не е в плановете й. Малка подробност обаче е, че на късмета от новогодишната баница, който й се паднал, пишело: „И да бягаш през глава, пада ти се брак сега.“