„Ударните“ армии са създадени с ясната идея да разрушават важни противнически сили. Те са подсилени с по-голяма артилерия и повече оръжия от всички други сухопътни войски.
При нужда са снабдявани с механизирани, танкови и кавалерийни формации и единици.
В една снимка са събрани 775 потвърдени убийства, осъществени от жени снайперисти от Трета ударна армия на Първи беларуски фронт.
Първи ред – щаб сержант В. Н. Степанов (20 убити), щаб сержант Ж. П. Белосов (80 убити), щаб сержант А. Е. Виноградов (83 убити).
Втори ред – лейтенант Е. К. Жибовская (24 убити), сержант К. Ф. Маринкин (79 убити), О. С. Маренкина (70 убити).
Трети ред – лейтенант Н. П. Белоброва (70 убити), лейтенант Н. Лобковский (89 убити), щаб лейтенант В. И. Артамонов (89 убити), щаб сержант М. Г. Зубченко (83 убити).
Четвърти ред – щаб сержант Н. П. Обуков (64 убити), щаб сержант А. Р. Беляков (24 убити).
СССР набира около 8 млн. жени за армията, от които 800 000 са служили активно, поради факта, че мъжете били твърде малко, за да изпълнят военните и индустриалните нужди по това време.
Работата на снайпериста е трудна и прецизна, но жените с справят с нея перфектно. Установено е, че по време на Втората световна война, само през 1943 г. в съветската армия има 2000 снайперистки. Като цяло на жените снайперисти са приписани над 12 000 убийства.
Снайперистките се оказват печеливш ход за СССР, особено кадри като Нина Лобковская и украинката Людмила Павличенко, които убиват по над 300 противникови военни. Става ясно, че на жените тази работа им се отдава, защото тя изисква търпение, прецизност, съсредоточаване и съобразителност – все неща, които правят жените изключително точни стрелци.
Разбира се, по въпроса не липсва мъжкият скептицизъм и сексизъм, но въпреки него самият „баща на снайперисткото движение“ генерал Морозов отбелязва, че „женската ръка е по-чувствителна от мъжката и затова показалецът натиска спусъка по-спокойно и целенасочено“.
Източник: vesti.bg
