„Ами как ще си намериш мъж, като изглеждаш самодостатъчна?“, директно ми хвърлят обвинението.
„Ъъъ, моля?, опулвам се аз. „Ами, да! Имаш вид на жена, която няма нужда от никого, защото се е научила да се правя сама“, потвърждават присъдата ми отсреща.
Не за първи път чувам тази диагноза – самодостатъчна си си и нямаш вид на търсеща.
Така и не разбрах как точно се постига „търсещ“ вид.
Май като вкараш повече драматизъм в погледа, слагаш изражение а ла „уплашена кошута“ и за Бога, момиче, поне веднъж изпусни пазарската чанта, докато се разминаваш с хубав мъж, вместо гордо да си вириш главата. Току-виж се втурнал да ти помага като по филмите.
Аз обаче, вместо като уплашена кошута, съм се запънала като упорито магаре и не мога да проумея кой, кога и защо узакони максимата, че мъжете се плашат или не харесват (което си изберете) независими жени, които видимо се справят сами в живота.
Жената, която си е самодостатъчна, не е върла феминистка, развяла знамето на абсолютното равенство с мъжете. Това, че знаеш как да си затегнеш кранчето в банята, не е защото умираш да се набираш върху френския ключ, а защото неволята така те е научила. Нито е лошо, нито страшно и още по-малко заслужава присъдата „Остави я тая еманципатка“. Точно обратното.
Самодостатъчността у партньора – без значение мъж или жена, е може би едно от най-стойностните качества. То култивира у човека умението да цени свободата и да се чувства пълноценен със самия себе си.
Самодостатъчната жена ще преживее всяка мъжка вечер, посветена единствено на бира и футбол. Не само ще я преживее, но дори ще я поощрява и изисква, защото знае колко важно е да имаш лично пространство.
Без капка излишен драматизъм, тя ще отиде сама на кино или на театър, ако партньорът ѝ е възпрепятстван. Ще се обади на приятелите си, защото връзката й с тях е калена с годините. А може и просто да си остане у дома с бутилка вино и хубава книга. И това няма да срути света ѝ, карайки я да се чувства изоставена и пренебрегната. Напротив, тя ще се чувства все така щастлива и пълноценна.
Защото за да си щастлив с някого, първо трябва да си се научил да бъдеш щастлив със себе си. А тя отдавна е научила този урок.
Едва когато е постигнал хармония в собствения си свят, човек е напълно готов да позволи на нови хора да влязат в него. Без да изисква необяснимо много, без да се вкопчва в тях и без да очаква да запълнят празнина, която самият той не е успял да запълни.
Затова самодостатъчен звучи гордо, а самодостатъчостта не е нито пречка, нито присъда.
Тя е най-искрено пожелание.
Източник: edna.bg
