Скандалната миска Анита Мейзер разкри цялата истина за нелепото убийство на съпруга си Николай пред Мартин Карбовски по bTV. Най-накрая спусна завесата над жестоката смърт на съпруга си и разказа своята версия, без цензура.

Вижте историята от първо лице:

„Аз не се страхувам от духа на Николай, защото го обичам и той ме обичаше. Всичко беше идеално. Стигнахме до перфектност в отношенията си. Защо на мен? И то точно когато съм най-щастлива.

Идвало ми е на мен някой да ми донесе свинска опашка, да я дръпна и до там. Срам ме, че съм майка. Какво се опитвам да докажа, че съм суперуоман ли? Просто съм никоя.

Сега цяла България се изправя срещу мен, както беше през 2014 година. Знам, че това, което се случи е нестандартно. Не знам от къде му дойде на акъла да ги правим тези неща. Аз исках да звънна на майка му и на сестра му, за да им обясня какви неща ме кара да правим, но той веднага ми скочи.

Лицето му пред тях е миличко и невинно, което е нормално. Майка му е страхотна жена и заслужава добро отношение. След като си направи татуировката на Иисус Христос в Златни пясъци се вдъхнови и каза, че ще си направим интересен експеримент.

Направихме го след като се прибрахме от майка му, като през цялото време го видях, че беше под напрежение и нямаше търпение да го направи. Каза ми, че вече няма да работи в Лас Вегас, а ще прави разни неща с хора от Панама.

Когато се прибрахме разбрах, че експеримента ще бъде със свински опашки. Аз никога не бях пипала свински опашки. Той беше вдъхновен и каза да му го сложа. Легна на масажната маса и ми каза да му вържа краката. Той е здрав и му казах, че ще ги скъса лесно.

Болеше ме докато слагах и ми каза да си сложа ръкавиците, с които тренирам, за да не се нараня. Аз му казах, ако иска да правим секс, а да се занимаваме утре с тия свински опашки. Помоли ме да го снимам с телефона му.

Беше изключително настойчив. Той често ме кара да правя такива неща и аз не обръщах внимание на тези неща. За мен бяха нормални. Всичко ми е като сън.. не ми е реално. Не мога да си представя как можахме да направим тази глупост. Нямам дори извинение. Отидох да взема телефона от стаята и се върнах и не предполагах, че изобщо има някакъв проблем.

Докато се опитвах да пусна осветлението видях, че започва да се души и да умира. Започнах да търся ножици и ножове и да се вайкам как да срежа свинските опашки. Сетих се, че когато нещо стяга на пръста, може да се махне със сапун или веро. Опитах, но не стана. И дойде моментът, в който започна да се отпуска.

Не знаех вече какво да направя. Той умря. Разбирам, че е умрял и започвам да се чудя какво алиби да си измисля, за да не съм аз виновната.“