Красотата винаги е била относително понятие. Идеалът се е променял през вековете, но дори и в един и същ исторически период възприемането на красотата остава твърде субективно и се различава при различните народи.

В Древен Египет например идеалът за красота на жена е красиво лице и стройна фигура. Египтяните отделят специално внимание на дрехите, прическата и аксесоарите.

В Древна Гърция идеалът за красота е обожествен. Древните гърци се прекланят пред съвършенството, те изчисляват пропорциите на отделни части от тялото математически и издигат в култ красотата и идеалните съответствия.

В Древен Рим символ на красотата е Венера – богинята на любовта. Римлянките също отдават голямо значение на хигиената и взимат бани във вода, ароматизирана обикновено с лавандула или вана с червено вино, а в епохата на Възраждането каноните за красота стават бледото лице, красивата уста с червени устни, белите зъби и дългите копринени коси на вълни.

Разбиранията за красотата обаче са особено интересни за съпоставка през XX и XXI в, пише vesti.bg.

20 век се характеризира с „освобождаването“ на жената. Еталон за красота стават Мерилин Монро, Джина Лолобриджида, Бриджит Бардо, Елизабет Тейлър, Одри Хепбърн и София Лорен. Класни, стилни жени с характер, маниер и поведение, следвани от милиони.

За 21 вeк пък макар всички да са категорични, че съвременната жена е красива, ако излъчва здраве, сила, женственост и ум едновременно, като запазва своята индивидуалност, много дами сякаш целенасочено се стремят към унифициране – мерки 90-60-90, еднакъв размер на бюста, еднакво големи устни, еднакво дълги и гъсти коси, а жени като Памела Андерсън все още са еталон за визия.

Най-новият еталон за красота пък тепърва навлиза – а именно нежност, невинност в комбинация със сексапил и фаталност – точно като Джиджи Хадид.