Няма по-трудно от това да останеш неразбрана.

Не защото си жена, а защото е в пъти по трудно да бъдеш едновременно всички неща – избраница, любовница, майка, успяла и бушуваща.

Няма по-прекрасно от това да си жена.

Красива, силна, умна и емоционална.

Много често ние сме и двете. Много често ние искаме всичко на всяка цена, за да бъдем цели.

А е нужно просто една целувка по челото от любимия или за малкото създание до нас, за да се почувстваме себе си.

Днес сме избрали за вас едно стихотворение на Блага Димитрова, което включва всеки един аспект от това в себе си.

Как тревожно е да си Жена…
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.

От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш… Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.

Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.

Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.

Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.

Всяка детска усмивка – със бръчка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш…

Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш –
просто за да съществува светът.

Горда съм,
че съм родена Жена!

Блага Димитрова

Източник: edna.bg