Ако в царска България през 1942 г. е имало 10 500 училища, то през 2000 г. вече са 3491, а през тази учебна година училищата у нас са 2456.

За 14 години са закрити близо 1000 училища, а само за 2016 г. са закрити 27, се казва в позиция от Синдиката „Образование“ към КТ „Подкрепа“ за проверките на институциите в училищата, свързани с отпадането на учениците и с отсъствията им, предаде БТА.

След Освобождението на България и особено след 1880 г. е имало национална кампания за възраждане на българското образование и училище, като са били построени и открити училища с работещи и активни настоятелства в почти всяко българско село.

Може би времето на просветителството вече е свършило и сега е наложително да се дефинира нова образователна стратегия за постигане на качествено съвременно образование, посочват от синдиката.

И заявяват, „че ако тя кореспондира със закриване на училища и организиране на училищната дейност само в „мега“ училища от 700 до 2500 ученици, то сме на правилния път и можем да продължим да закриваме училища“.

Според синдиката в училището в Хераково се наблюдават два основни порока на българската просвета.

„Първият е недъгавият делегиран бюджет, който не се интересува от нуждите на децата във всичките 2456 училища и 2000-те детски градини в страната, а дава финансов стандарт на брой деца, без да е съобразен с необходимия за нормален образователен процес брой на учителите, с паралелките и с осигуряване на равен шанс за децата и учениците“.

Вторият порок е по-стар и по-страшен – това е проблемът с прибиране и задържане на учениците в училище и определяне на реалния възможен лимит на отсъствия за учениците.

Истината е, че и старият и новият образователен закон с хилядите страници нормативна база, не дават отговор на този важен проблем – как да задържим учениците-роми в училище, без учители и директори, да нарушават правилата, се посочва в съобщението.

Затова синдикатът „Образование“ предлага на МОН и на парламента да има промяна във философията на делегирания бюджет и финансиране на база на национална стратегия за това дали да има училище в съответното населено място, а не на база делегиран бюджет и на брой ученици.

Според синдиката трябва да се промени и Законът за предучилищното и училищно образование, като се вмени ефективна финансова и административна отговорност към родителите за осигуряване на присъствието на децата им в училище. Трябва да има промяна в новия училищен закон и във връзка със социализацията на учениците-роми и с тяхното задържане в училище.

„При сегашните правила, ако не се проявява милост към тях, според обема на знания и процента на присъствие, повечето не биха преминали дори и във втори клас“, заявяват от образователния синдикат.

Според него детските надбавки за деца трябва да бъдат в училищните бюджети и МОН, а не в МТСП. От синдиката настояват също 16-те вида социални помощи за ромските семейства също да бъдат обвързани с присъствието на техните деца в училище.