В България все още има достатъчно аптеки, все повече от тях работят със здравната каса, а веригите са на път окончателно да завземат този пазар, сочи секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията за периода 2010-2015 г. България е на трето място в Европа по брой аптеки, сочат данните на асоциацията на фармацевтите в Европейския съюз за 2015 г., цитирани в анализа, пише в. Сега.
У нас на 100 000 души население се падат 51 аптеки. Според агенцията по лекарствата общо аптеките у нас са 3794. Лидер в това отношение е Гърция с 84 аптеки на 100 000 души, следва Кипър с 55 аптеки на 100 000. На последните места са Дания, Холандия и Швеция със съответно 6, 11 и 14 аптеки на 100 000 човека.
Расте и броят на аптеките у нас, които работят със здравната каса, т.е. осигуряват и отпускат безплатни или частично платени медикаменти. През 2010 г. те са 2041, а през 2015 г. броят им вече е 2259. Съответно в този период рязко намалява и броят на аптеките с прекратен – заради нарушения или по собствено желание, договор с НЗОК. През 2010 г. те са 348, а 5 години по-късно – едва 93.
Основният проблем у нас според здравното министерство обаче е липсата на аптеки в малки населени места, а също и на достатъчно денонощни обекти дори в областни градове. Пазарът все повече се доминира от веригите аптеки, чийто брой расте – самите вериги са повече, също и аптеките в тях.
КЗК описва и как те заобикалят закона, според който един и същ собственик не може да притежава повече от 4 аптеки. Притежател на марката „Марешки“ например е търговецът на дребно с лекарства „Варнафарма-М“ ООД. Дружествата, които оперират аптеки, работещи под търговската марка „Марешки“, управляват обектите по силата на сключени договори за франчайзинг с „Варнафарма-М“ ООД.
„Търговците на дребно с лекарствени продукти, които имат договори за франчайз с „Варнафарма-М“ за търговската марка „Марешки“, са дружества, всяко от които съгласно закона има правото да открие до 4 аптеки. Дружествата, които оперират аптеки под марката „Марешки“, прилагат обща търговска политика, чрез която се постига оптимизация на дейността им – доставките се осъществяват от един основен доставчик – „Фармнет“ АД.
В резултат на това е възможно да се договарят условия за доставка на лекарства с отстъпки, които впоследствие се прехвърлят към пациентите под формата на по-ниски цени. Политиката към крайни клиенти също е обща – в договорите за франчайз са определени стандарти в обслужването на крайни клиенти, които важат за всички обекти. При направена заявка към основния доставчик „Фармнет“ заявката се изпълнява с приоритет спрямо други заявки, за да стигне възможно най-бързо лекарството до пациента. При ценообразуването се прилагат едни и същи принципи, насочени към поддържане на по-ниски маржове и по-ниски цени за крайния клиент“, отбелязват от КЗК. КЗК е изследвала 17 вериги.
Всички те разширяват броя на аптеките си. „Subra“ например в края на 2015 г. има 43 аптеки, а през 2010 г. те са били 14. За изследвания период аптеките „Феникс“ и „Медея“ вече имат съответно 65 и 39 обекта. Намаляват единствено „Образцови аптеки“, а данните за „Марешки“ и свързаните със „Софарма“ няколко вериги не са публични.
Расте и броят на продадените лекарства във веригите. Ако през 2010 г. веригите са продали по линия на НЗОК лекарства за 190 млн. лв., а на свободна продажба – за 120 млн. лв., то през 2015 г. касата е платила близо 380 млн. лв. на веригите, а пациентите за продукти извън поетото от касата – над 300 млн. лв. Огромният дял от тези продажби – 220 млн. лв. по линия на НЗОК и 160 млн. лв. на свободна продажба, е на една верига, но от КЗК не споменават името й.
