Цял живот прекарваме в търсене на истинската любов, на сродната душа, тази, която ще ни е себедостатъчна, ще ни направи щастливи, ще ни кара да се чувстваме добре.
Срещаме се с хора, които за момент мислим, че са нашата пътеводна звезда към радостни моменти и се разделяме с тях, защото обичта им не отговаря на нашите изисквания и ние не сме удовлетворени. Въртим се в един порочен кръг на представи – реалност – разочарование и малко са тези, които успяват все пак да излязат от него.
Любовта е музата, вдъхновила много поети и художници. Когато говорим за нея, първото нещо, което ни хрумва, е че това е позитивно чувство, което изпитваме към нашите близки – родители, приятели, любим човек, деца. Често обаче забравяме, че трябва да включим в това число и себе си.
Цяло изкуство си е да се обичаш такъв, какъвто си, без да се упрекваш, без да се самосъжаляваш, без да се обвиняваш за грешките на другите. Защото единствено любовта ни към нас самите може да ни направи истински щастливи.
В главата ми възниква въпросът „Обичаме ли се достатъчно?“, който води до други питанки: Често ли пренебрегваме себе си заради другите? Често ли правим компромиси с нашата душевност и претъпяваме истинските си желания в името на тълпата или на един единствен човек? Често ли погубваме частички от себе си, за да се харесаме на останалите?
Истината е, че всеки от нас е красив по свой си начин и това дали сме такива се определя не от външния вид, а от душата. Ако тя пее и е в мир със себе си и заобикалящия нея свят, ние ще сме като слънца, ще греем с неземната хубост на любовта и ще заразим околните не с паразитен негативизъм, а с вирусна жажда за живот и стремеж към самоусъвършенстване.
И вече ще сме разбрали, че голямото щастие идва от хармонията между сърцето и душата на собственото ни Аз, а другите могат само и единствено да добавят по някоя и друга капчица към този океан от прекрасни емоции.
За да бъдем обичани, първо ние трябва да обикнем себе си. Все пак човекът, който винаги ще ни разбира и ще е до нас, сме ние самите и трябва да решим – ще живеем ли „щастливо до края на дните си“ или така, както иска някой друг?
Източник: edna.bg
