В специалния попечителски фонд на ЕС за Африка има 1,8 милиарда евро. Пари, които, както заявява Европейската комисия, са предназначени за „овладяване на основните причини за нелегалната миграция в Африка“.
Според журналистката Симоне Шлиндвайн, обаче от Брюксел лъжат. „С тези пари се финансира преди всичко германската и европейската индустрия, както и оръжейните концерни“, твърди тя.
Във връзка с новата европейска бежанска политика 36-годишната кореспондентка на германския TAZ (Die Tageszeitung) за Африка е провела журналистическо проучване с още 24 колеги в общо 37 африкански и европейски държави. Резултатите са доста обезпокояващи.
„Успяхме да се доберем до непубликувани документи, които досега бяха държани в тайна от обществеността“, казва Кристиан Якоб, редактор от TAZ и ръководител на проекта „Шенген за Европа – огради за Африка“.
Много от документите са били предоставени на журналистите от неправителствени организации като „Statewatch“, но и от някои вътрешни източници, които не са съгласни с новата европейска бежанска политика.
Какво цели ЕС?
Журналистите от TAZ стигат до заключението, че вместо да насърчава демокрацията в Африка, ЕС се грижи най-вече за подсигуряването на африканските граници срещу нелегалната миграция. Всъщност много европейски депутати не знаеха досега какво са договаряли техните правителства с африканските държавни ръководители при закрити врати, твърди Симоне Шлиндвайн.
Те например не знаят, че ЕС е обещал на издирвания с международна заповед за арест судански диктатор Омар ал-Башир да опрости дълговете на страната му, ако той в бъдеще възпира бежанците от Еритрея и Етиопия да пристигат в Европа и приема обратно вече избягалите свои сънародници. „Пребледнях, когато прочетох някои от тези стратегически документи“, казва Симоне Шлиндвайн.
„Вместо да обвързва помощите за развитие с доброто държавно управление и спазването на човешките права, се оказва, че ЕС финансира страните, които са готови да държат имигрантите далеч от Европа, да приемат обратно хората с отхвърлени молби за убежище и да въведат биометричен граничен контрол.
Биометричните паспорти например трябва да бъдат комбинирани с кредитните карти. По този начин всяко ползване на банкомат може да бъде проследено не само от финансовите служби, но и от държавните власти“, обяснява Симоне Шлиндвайн.
Планираното наблюдение на африканските граждани надхвърля всичко допустимо по отношение на защитата на личните данни в Европа. Според журналистическото разследване, от това печелят и оръжейните концерни като „Airbus“ и „Rheinmetall“, които вместо танкове, сега ще изграждат високотехнологични гранични системи в много африкански страни.
„Германските фирми „Giesecke“ и „Devrient“ пък, които са специализирани в биометрията и закодирането, са получили многобройни поръчки от Алжир до Кейптаун“, казва Симоне Шлиндвайн.
При това африканските правителства не са само доброволни помощници за осъществяването на европейските интереси, а преследват и собствени цели. Кения например иска да закрие един от най-големите бежански лагери в света на границата със Сомалия.
Напук на правозащитниците. Същевременно страната иска да издигне огромна нова ограда с финансовата помощ на ЕС. „По този начин Европа се освобождава от сомалийските бежанци, които обаче не могат и да се завърнат. Новата европейска логика вече прониква в цяла Африка“, коментира Симоне Шлиндвайн.
Германия също иска да започне нова африканска политика. За германските политици 2016 беше година на дипломатическите совалки из Африка. Министърът на развитието Герд Мюлер предложи създаването на план „Маршал“ за Африка след визитите си в Сенегал, Нигер и Руанда. Досега обаче не са известни подробности от неговата концепция.
